ВАЗОВ В РЕДИЦАТА НА ФИБОНАЧИ

Добринка Корчева, Лъчезар Лозанов, Васил Прасков

web | web | web

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Сцената отново е подземието на Мавзолея. В единия край голям ковчег-книга, чийто капак е инкрустиран с националния герб и от него стърчи манивела. Край него - Чехов-Менгеле и Иван Вазов. В средата на сцената гумен басейн, пълен с вода, а в другия край - гардероб (разрязан така че да се вижда кой стои в него и наднича през ключалката), пълен с хартии и орехова шума. В дъното на сцената нещо като строително скеле - гимнастически уред. Освен познатите ни герои участват и Мунчо - същество от подземието с вид на съвременен Квазимодо. Ще се появи Ивона Бургундска /Ив.Б./ - сестра на Иван Вазов, близначка, възраст - на 17 години, красиво тяло, мъжествени черти на лицето, напомнящи Вазов, но с бяла коса, напудрена, излязла сякаш от романите на Евгени Сю.

Ч.М.: Казахме, че ще ги нарежем тия момчета и ги настъргахме! (Става дума за двамата студенти.)

В.: Влязохме в класиката! От сегашно правим минало!

Ч.М.: Вървим право напред. Зорът ще е, докато завъртим... (Въртят манивелата. Отваря се капака на ковчега и излиза баба Съба /С./)

В.: Мама!

С. (Не чува нищо.): О, соле мио!

Ч.М.: Съюзнически фолклор? Сега кого да изхвърлим?

В.: Трябва ни нещо възвишено и чисто. Един идиот! Без такива няма да е възможна свободата. (Въртят манивелата и двамата. Излиза Мунчо.)

М.: Русссиян шъ тъ зъколли...

Ч.М.: Бинго! Тоя удари джакпота!

М.: Бабо, пусни една пара ма!

С.: Немам, искаш ли бонбонче? (Мунчо го гълта звучно цялото, примлясквайки. Оцъкля очи.)

В. (към Чехов-Менгеле): Смуче ли се "Орбит"? (Чува се звучно джвакане.)

Ч.М.: Ти си следващият. (Върти с мъка манивелата. Излиза Евгения Марс.)

В.: "Еврика! В нея вложих си сърцето." (Сaмоцитира се патетично.)

"Не повянвай, цвете красно,
не губи си живостта,
ах, говоря ти напразно,
кат те мокря със уста..."

Ч.М.: Стига се подмокря, това да не ти е Виринея Вихра... "А там преди играехме деца..."

С.: ...пиленце любаво, ела да те изкъпя!

Е.М.: Чувствам се тъй чиста!

М.: (Мучи нечленоразделно. Баба Съба взема един чук: тряс! по главата) ъъъ... Зюскинд! Парфюмът! (Ухилва се.) Вече ми става.

С.: Ми не си малък! Моя син на твоите години цапаше "Под игото"!

Ч.М. (към Вазов): Жълта литература! Изтръскай нещо от "Скитника евреин"! На Европа да замирише, не само люляци.

В. (върти манивелата): Опала, ти мене ли клонира? Та това е сиамският ми близнак! (Излиза Ивона Бургундска)

Ч.М.: Да, ама е с цици!

В.: Сус бре, мискинин! Превръщаш свободата в свободия! (Върти по-бавно.)

Ч.М..: Текат неумолими исторически процеси!

В.: А кой ще ги обслужва? Изкарай един пролетариат! За дядо на село!

Ч.М. (Върти до изпотяване дълго. Героите на сцената пеят тихичко стари градски песни.): Принтнахме ли я тая маца. Зор! "Детенце хубаво, пиленце любаво..." Ама и тебе си те бива! (Уригва се. Излиза от ковчега слугинчето.)

Слугинчето (Сл.): Кой ма бараше в ковчега? Живнах!

С.: Тъй, тъй... И днес, когато виждам, овчарче малко аз, не знам защо завиждам и охкам си без глас...

Е.М.: Пригладнях, прималях...

(Всички вкупом: “И ние! И ние!...”)

В.: Докторе, хората гладуват! К'ва е тая държава. Трябва им занаят. По Влашко по-много заработват. Да ги пратим по гурбет?

Ч.М.: Не бе, трябва ни износ! Нови технологии...

В.: Късно е! Оня Джон, сина на Танаса ги оправи...

Ч.М.: Мани го ти Танасовия, те с потенцията са зле. Се у екрана се зверят по нощите и по Интернет се пипат. Трябва им нещо по-ръчно.

В.: Иширетите от турски са ни капиталот, ще подпрем рейтинга... Айде сеира да гледаме, ще падне лебец. (Скриват се в гардероба с Ч.М.)

(Сцената е затъмнена. Прожектор осветява само Ивона и Мунчо. Другото е в сянка. Фигурите са замръзнали.)

М.: ...Русиан шъ... ру... ру... ру... Сион... сиам...

В. (Трясва го с чука по главата.)

М.: Vous etes tres charmantes! (фр.)

Ив.Б.: Тоя можем да го пуснем на Френското посолство. Все ще издърпа някоя виза! Je suis l'idiot (фр.). Я да го тествам!

(Заголва бедро. Мунчо сякаш изведнъж се сепва, събужда се зверското у него. Започва танц под звуците на Менделсон, темпото се учестява - ритуал по изнасилване, чуват се само откъслечни думи от него: "Mеrde!" а от нея: "Fuck!" Взаимен писък на удоволствие и ужас. Настъпва мрак. Те са проснати в единия край на сцената. Прожекторът осветява баба Съба.)

С.: Мирише на "Под игото"! Мирише кат Марийка в Мелницата! Турски мурафети. Съща Мадона! Да им речем на ония как се правят хубави дяца! Ами не като моя Ивана, дето кат манечок се умокряше. Топя го в орехова шума. Бива я срещу бездетство... (Отваря един масивен том на "Под игото" и мирише страниците.) Още ми мирише на Ивана! Детско е! Детско е! (Дере страниците и се обръща към Ивона.) Брат ти ма, брат ти...

Ей на - в 19-а страница още е юноша. Бъбрече! Все пристаяше към Сивушка, у вимето се държеше. Талантлив беше, мама радваше.

А я тука на 112-а (размахва страницата), тука щипна Атина, та го ожени. Шаваше у нощите тя, шаваше. С капитени "Марица" пееха. Навреме я натирих!

М. (Мучи като Сивушка.)

С.: К'во мучиш? На 213 страница вече туркинче прилъга. На Мазхар паша щерката. Отворена беше! Вампир същи, научи масажите! Специализира мачкането в Брюксел. Магистърче стана. Изтощи Ивана, насита нема...

(Вазов в гардероба - гледа през ключалката. Стене: "Ох, ох люляка ми се вмириса..." Потича петно пред гардероба. Шумолене на хартии и орехова шума. Лъч осветява слугинчето.)

Сл.: Петното! Петното!

(То се увеличава, става все по-голямо. Тя го бърше трескаво. Равномерен ритъм, който става все по-бърз. Водата приижда. Чува се шума от пълненето на басейна. Осветлението се сменя в различни цветове. От гардероба се чува увеличено, все по-тържественото дишане на класика Вазов. Водата става много, не може да се бърше, басейнът се пълни - потоп.)

М.: Петното на Горбачов! Петното на Горбачов!

Викове: Ужас! Ужас!

С.: Спасявайте се! Да скачаме във водата! Рейнска е! Целебна!

(Съблича горната си дреха: тяло - хубаво, трико с надпис "Мис България", но главата й е старешка. Слугинята - също в басейна - мокра със съблазнително полепнали дрехи. Плискат се.)

Сл.: И аз искам в "Плейбой".

Е.М. (Появява се с облекло от ХIХ век, шапка с периферия, бяла, чадър. Обръща се към Ивона): Не гали го, ма! Ей, Муньо... Не деля го! Ще те подредя с омбрелата, като Марков в Албиона... тъй да знаеш!

Ив.Б.: По жени си падам, тъй да знаеш! Европа сега цяла нази гледа! (Грабва я. Под звуците на Summer time, гласът на Армстронг, танцуват, допрели глави и плавно влизат в гумения басейн.)

Атина Болярска (чука на прозореца): И аз искам виза! И аз искам виза! И пътните ще заработя! Кучко естетска, къде е таз Лолита! Мина й модата! (Чупи прозореца и се бухва сред тях. Баба Съба почва да командва): "Ахтунг, бейби! Раз-два, три-четири... (Правят мокри в басейна утринна гимнастика.)

В.: Излязоха от контрол! Спасявай положението!

Чехов-Менгеле протяга ръце и започва като Кашпировски да хипнотизира. Гимнастиката става все по-бавна. Ивона Боргундска избелва очи, протяга ръце и излиза като лунатичка. Облечена в бяло, зелено, червено, с опълченски калпак. Тихо, фонът е "Шуми Марица...". Качва се по металните конструкции, чекне се като акробат и прави стриптийз, като хвърля бялото, зеленото и червеното върху замръзналата група долу. Музиката се сменя с "Ах този джаз". Вазов излиза от гардероба, в едната си ръка държи пясъчен часовник, а в другата - стъкленицата със собственото си сърце. Ритъмът се сгъстява, той също танцува. Ивона се чекне все по-високо. Пее:

"Бедни ми, бедни Македонски, защо не умря на Гредетин..."

Обръща се на скелето отвисоко с главата надолу. Чадъра в уста.

Хорът подхваща бавно да трака с налъми, а Ивона къса и хвърля като прокламации страници от "Под игото". Надава 15-минутен писък. В дъното на екрана на сцената се появява силуетът на мавзолея в Халикарнас със светлинни контури. Пада мрак.

Нова сцена, светлина. Осветяват издигната пресечена пирамида, върху чиято горна площадка са събрани всички герои. Малко по-високо стърчи Мавзол - поп Кръстьо и командва всички. Те държат портрети на видни личности - Георги Димитров, Ботев, Левски, Стамболийски, цар Борис III, Кемал Ататюрк и Че Гевара. Мавзол поп Кръстьо държи Йоан Екзарх и "Шестоднева". Крещи:

"Аз съм байрактара! Аз нося философския камък! Аз съм благоденствието. Пазете крепостта да не падне. Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан!"

В подножието атакуват войници с английски униформи, моряци на Колумб, самият Колумб. Викове:

"Нова земя! Индия е в краката ни! Сезам, отвори се!"

Тържествено се носи Марсилезата. Атина Болярска се обръща и си заголва задните части. Посрещат я викове:

"Елдорадо! Наше е златото!".

Нашите пеят:

"...има едно име, що вечно живей
и в нашата история кат легенда грей,
едно име ново, голямо, антично
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът
и на клеветата страшна строшава зъбът."

Хор на атакуващите:

О, Шипка... Мамка му!

КРАЙ

© Добринка Корчева, Лъчезар Лозанов, Васил Прасков, 2000
© Издателство LiterNet, 14. 04. 2003
=============================
Публикация в сп. "Страница", 2000, бр. 4.