ЖИТИЕ

web | Подслушани дихания

Жената, в черно облечена, беше съпруга добра.
Но най-неочаквано стигна я мъката.
Тя се движи сега като в глуха и тъмна гора
и еднакво презира и рая, и пъкъла.
Мъжът й замина. Тя самата ръцете му скръсти.
И вместо пред него ведро със вода да полее,
върху костюма му дървен трябваше пръст да поръси.
И съседите чуха за пръв път, че може да пее.
Мъжът й би се повторил в децата, които
в свойта утроба пресъхнала тя не можа да роди.
В една от най-зрелите нощи на август той я попита:
“С ябълков клей или с мляко са пълни твойте гърди?”
(И както на равна поляна изниква къртичина -
тъй внезапно човекът изрича скритите мисли на глас.
А мигат отгоре звездите със безразличие,
макар че и те са родени от някаква дяволска страст.)
Жената се движи сега като в тъмна гора,
минава край нас и ни гледа, но нищо не вижда.
Тя носи покупки. Вкъщи ще готви или ще пере -
не свършват за живите земните грижи.

© Деньо Денев, 1998
© Издателство LiterNet, 26. 11. 2002
=============================
Публикация в "Сол, вода и звезди", 1998.