Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВГЛЕЖДАНЕ В ОКОТО НА КЛАДЕНЕЦ
web | Подслушани
дихания
“Притиска силно споменът плещите,
за земното ще заплатя и в рая.”
Марина Цветаева
Окото на нашия кладенец стана бодливо -
една нощ се удавиха в него два таралежа.
А в моето детство, обрасло сега със коприва,
през извора аз в подземния свят се вглеждах.
И искрено вярвах - има някъде долна земя,
исках да срещна една от стоглавите страшни птици;
от народните приказки знаех - съществува ламя,
и отправях към дъното жадни зеници.
И както мравките сбирах горчиви и сладки зърна,
за да омеся на своето щастие хляба.
Аз не успях да науча в нощната тишина
точно какво вещае кресливата жаба.
В дните-близнаци от сутрин до вечер промивах пясък
и безразсъдно хълма на своя живот разруших,
но вместо частици със златен блясък -
отсявах от време на време по някой стих.
И добре, че е с пукната язва небето, та мога
по дъждовете да пращам писма до моя баща.
А там - под земята - не пущат на свиждане даже и бога,
макар да е той творецът на всички неща.
© Деньо Денев, 1998
© Издателство LiterNet,
26. 11. 2002
=============================
Публикация в "Сол, вода и звезди", 1998.
|