ВЕЧЕР

web | Подслушани дихания

На Атанас Далчев

Всички дневни сенки се стопяват.
Звуците притихват във гнездата
и в хралупите на мрака.
Автобусът пъпли по асфалтовата кожа
и на пътниците горе в самолета
прилича на голяма мравка.
За безкрайно дълги пет минути
спира той до прелеза да чака.
На могилата, до линията близо,
три циганки с цедилки на гърба
седнали са, за да си починат.
Ако детски плач не блика из цедилките,
ще кажеш, че това са буци пръст.
След сигнала остър преминава влакът
и в нощта - най-дългия тунел - навлиза.
Бариерата се вдига и пейзажът
с трите циганки назад остава.
В съзвездията ранни на селата
автобусът на площадчетата спира:
в къщите отиват си жените,
а мъжете в ресторанта
по бутилка бира ще изпият,
за утрешния ден ще поговорят.
И за сетен път над планините -
в най-късната искра на залеза
или на циганките във лулите -
душата на деня просветва.

© Деньо Денев, 1998
© Издателство LiterNet, 26. 11. 2002
=============================
Публикация в "Сол, вода и звезди", 1998.