РАНИ В СНЕГА

web | Подслушани дихания

Полето денем е дъхтяща книга.
Искряща книга нощем е небето.

* * *

Тополи.
Слънчев вятър.
И... (очаквате шепот зелен)?
Чувате жабешки вопли.

* * *

Върху попивателната
на небето -
пчела.

* * *

Врата,
която се отваря с дъх.
А не с докосване на пръсти.

* * *

Когато две цветя се влюбят -
пчелите празнично запяват.

* * *

Само за зрящи души
пее хорът на птиците
в катедралата на зората.

* * *

От хоризонт до хоризонт
вълни от пясъци.
И змия, която пише върху тях.

* * *

Вятър-присмехулник
се удави във комина.

* * *

Щъркели сред черното стърнище...
Войници на надеждата!

* * *

... душата сама се разголва
в случайна въздишка.

* * *

В ухото на иглата
мълния се вдяна.

* * *

Ох, майко -
майка ми въздъхна.

* * *

Когато кихне звезда
някъде сред вселената -
друга звезда огнено я одумва.

* * *

В памет на Петър Тонков

Слънцето сече монети златни.
Пробит е кошът на надеждата...
И пръстта със смърт се храни!

* * *

Птици... Птици... -
върху бистрото лице на въздуха -
лунички.

* * *

... но само в няколко щастливи мига
разкрива тайните си битието.

© Деньо Денев, 2002
© Издателство LiterNet, 26. 11. 2002
=============================
Първа публикация, електронна.