 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОБЛАКЪТ ОТМИНА
Облакът - той можел е да бъде и налбантин! -
подковава пътя с водни гвоздеи.
Праха на лятото и искри от дъгата
дъждът замесва във тестото черно.
А въздухът резлив е от озона.
Но... след порива на майката природа
животът пак се уталожва и в заучената гама си тече...
И все така - тялото хомота влачи,
фитилите душата ги запалва.
А тялото - това е пологът с яйцата,
кошницата с ябълките,
раницата с хляба,
стомната с водата.
Това са всички букви на живота,
съчетани в азбука за дишане.
А душата? - О, вече облакът отмина
и трябва пътят да разказва.
© Деньо Денев, 1998
© Издателство LiterNet,
26. 11. 2002
=============================
Публикация в "Сол, вода и звезди", 1998.