КНИГА ЗА МАМА

(Апология на звезда)

web | Подслушани дихания

* * *

"Нашите майки седемдесетгодишни
са вече малки момиченца.”
                                    Александър Геров

Мама се пресели
              в новото си детство.
Навеждам се над нея,
тихичко й пея:
              “Зайченцето бяло
              цял ден си играло...”

И щурците съпровождат
синовната ми обич.

А звездите шият
бялата й рокля
за отвъдното небе.

* * *

Станах приятел с небето. И научих езика на гръмотевиците. Овладях правописа на мълниите. Земята ме прие при посветените да я обичат. Благослови ме да съм брат на всичките цветя, дървета и животни. И Мама всяка сутрин ме изпраща в училището на природата. О, сладка участ да си ученик!

* * *

Мама загубила своята майка в ранна детска възраст. За нея тя е съхранила в паметта си само спомени-трошици: “И сега виждам Мама, изправена пред прага на къщата ни. Повика ме с думите: ела, моето момиче, ела да ти дам тези пари, че може да умра - да не съм ти длъжница. А аз - сакателата - посегнах да взема двата железни лева и ги изтървах. Монетата се търкулна и сякаш в земята потъна, повече не се видя.”... “В нашия двор от изкоренени драки бяха останали малки пънове. Веднъж, докато тичах, в едно пънче така ударих пръстчето на босото си краче, та искри ми изхвърчаха от очите. Заплаках... И хоп - завих удареното пръстче с крайчеца на рокличката си. Мама видяла, че съм пострадала, дойде, взе ме в ръце и започна да ме утешава. Това е то милост да имаш от майка.”

* * *

Вечер изгрява Голямата мечка
и бавно потегля на път... Душата ми
тръгва след нея.
Трябва й малко: едно глухарче за парашут
и благосклонен вятър.
Бездните я привличат като магнит. Там
се раждат и гаснат звездите. А тя
по химичен състав се родее със тях.

Вечер изгрява и Малката мечка,
за да напомни: не само Земята си има
големи и малки народи, големи и малки реки,
големи и малки поети.
Но душата ми следва избрания път,
който я води на свиждане
с душата на моя баща.

И там - в задния двор на Вселената
ние се срещаме.
И... години затрупан с мълчание,
баща ми залива ме с дъжд от въпроси:
- Майка ти сигурно песен нарежда за мене?
(Вдовишката мъка е тежка къделя
и цял живот няма изпридане!)

Тя пак ли излъсква до сребърен блясък
полумесеца на мотиката
в отчаяна битка с пръстта?
В жаравата лятна мравуняци бликат ли?
Птиците пеят ли?
Слънчогледите още ли гледат към Слънцето?
В двора ни още ли дава плод смокинята
и с листата й седмоперести
пак ли прикривате голата истина?
Ти мълчи! Всичко очите ти казват. И върви,
защото браздата те чака...
(Но човек ли говореше с мен
или слушах гласа на звезда?)

Вечер изгрява Голямата мечка
и... разсъмва в душата ми.
- Добро утро, нощ!

* * *

Преди да дойде Празникът -
има думата къртицата.

Стотици понеделници
и вторници, и петъци
трябва да се смелят на брашно!

И тогава хлебната луна да се търкулне
по пътеката в гората
сред цветята и дърветата,
при животните и птиците.

(Като сини смоци бликат
пътища световни
и очите омагьосват.)

А може би в мравуняка е скрито
ключето
за сърцето
на Твоята звезда?

* * *

Доживяхме спукана империя. И сега кървят ни
раните от рикошета.
                                  Идват нови
                                  бодри фараони...
                                  А ние, мравките, пълзяхме
и пълзим в епическата сянка на епохата...
                                  И гледаме любовно Слънцето, което някой ден
в тъга си ще се удави. Ах, горкото Слънце! Тик-
такането на вселената убива го! Само 5
милиарда години му оставали...
                                  Мама е в градината. Копае. Бори се с тревата
както винаги.
                                  Космическата меланхолия не я досяга. Пак
овошките се премениха като самодиви. А
пчелите полудяха точно по природния сценарий.
И на четири очите си
Историята трябва да отваря. Може
някоя пчела поредната империя да боцне...
                                  Именно из порите на битието изпълзяват
                                  бълхите на всички изненади.

* * *

В лодката сме всички заедно - и жертви,
и палачи. И щом съдбата пожелае - разменяме
си кожите.
                                  Мама се усмихва... Тя разбира: няма
никакво значение за вечността
нашият спектакъл под звездите.
                                  И малцина са успявали да драснат
името си върху мрамора на вековете!
                                  Бог ни подарява морза на сърцето. И дихание,
крехко колкото глухарче. И жажда,
винаги неутолена ... и изгаряща!
                                  В лодката сме всички заедно. Сега. На едно
и също време сме съавтори. Но... едва ли е това
основание - достатъчно - да се обичаме?

* * *

Траурен хор от гарвани срича заупокойна
молитва за българската душа.
                                  Под Слънцето всичко старо: новите
победители одират кожата на Историята. И
разпъват я на барабан!
                                  Земята се движи в тръс...
                                  Пазарът кипи от сила: редом с ряпата, дините
и семето на надеждата... византийски джамбази
търгуват с конски опашки от Седми век.
                                  Вее космичен вятър... Експерти от Римския клуб
вече написаха некролога на Двадесет и първия век.
А бяло-зелено-червена пеперуда танцува на
стадионите в Америка. Силно забива шпорите и
                                  Земята полита в галоп...
                                  И само за няколко български мига
човечеството се събужда от слепота.
Но си добър, Господи, и прощаваш. Нека
вовеки пребъде Твоето име
и Българската душа!

* * *

Прелестното водно конче
на Вийон ли е душата?
А може би
въздишката на краля?
О, сребърна игла,
която кърпиш скъсаното време!

И предпочитан изповедник,
когато ме повикат
в ритуала на скръбта.

* * *

Звездите емигрираха. Нощта е гъста като
кръв. И не една съсирена душа угасва в тъмната
трева.
                         Часът на прилепите бие.
                         Двадесети век споделя участта на есенно
листо. И носят се апокалиптични вопли
из всемира... Камбаните на радостта мълчат. Замръзналите им
езици бавно се топят... и падат капки
мъртво време. Нощта е гъста като кръв.
                      Прилепите вихрят своя гала-танц. Надеждата
кълве със човчица коравата кора на мрака.
И през процепа ще ни споходи
                      рождеството на звезда.
                      Но... Мама плаче насън.
- Бъдещето ли си спомняш, Мамо? Вятърът
със заешка походка гмурва се в тревата
и засвирва на омайната си флейта. И също
                     огнени кокичета - звездите бликват...
                     Утешение на бедните души.

* * *

Там - между кориците на книга - дихания
на птици
и сенки на притихнали огнища.

Там - под клепачите на Мама - зрее
мрак
и на скръбта
силовите линии горчиво светят.

Тук
съм Аз -
на себе си палач.

* * *

Тялото на Мама -
убежище на всички болки.

* * *

Господ схрускал няколко звезди
и паднали костилките случайно
в пръстта на бащиния двор.
И стана той градина от звезди.
А аз съм звезден овощар.
И болногледач на охкаща вселена -
Мама.

* * *

Ръцете ти със радостни движения
не поливат както някога цветята,
пожълтели са листата им зелени
и сънуват корените им водата,
цветовете им със погледи печални
търсят буйното си весело пламтене.
Ръцете ти са тежки, сякаш са метални -
ръцете ти са много уморени.
Те лежат, отпуснати като весла
на лодка,
морета прекосила.
Те лежат, притихнали като крила
на птица, останала без сила.
На полето теб те няма, но жените,
зная, мамо, със добро те споменават,
помнят твоя глас дърветата, тревите;
лъхне вятър - думите ти оживяват...

* * *

Когато зимата сънува,
душата на небето е зелена.
Там -
в столицата на безбрежните цъфтежи,
в Април завинаги ще се пресели
Твоят Дух.

* * *

Мама -

стрък
от сърцето на цвете;

глас
от душата на птица;

звезда
на моя живот -

Мама.

* * *

                    Вятърът е палав ученик. И остава
да повтаря в същия живот.
                    Но въздухът чрез вятъра говори.

                    Рибите са неми. Но самите те
са думи. И чрез тях говори
                   солената и сладката вода.

                   Всички антологии на любовта
реки са... И плува златна рибка
                   в тях - единствената дума: Мама.

© Деньо Денев, 2002
© Издателство LiterNet, 26. 11. 2002
=============================
Публикация В: Деньо Денев "Книга за мама".