НЕПРОСТИМО - I.

web | Непростимо

ЗАВЪРШЕН ЖИВОТ

- Ходил ли си в Монако?

- Не съм.

- Да, но аз съм ходил.

- И как е там?

- Ами и там същото - постоянно говорят за рай...

- А, стига бе!...

- Че ти какво си мислиш? Както Монако е данъчен рай за бизнесмените, така и България е приказен рай за първосигналните. ТЯХНО Е ЦАРСТВОТО ЗЕМНО!

ПРИЕМСТВЕНОСТ

- Прощавайте за безпокойството, но да имате нужда от Вагнер?

- Не, нямам.

- А да имате нужда от Бодлер?

- Също нямам.

- А тогава случайно да имате нужда от Ницше?

- От него пък съвсем!...

- Е, значи вие повече от всякога заслужавате почит. Истинска всенародна почит.

- А! Как познахте? Толкова сте прозорлив.

- Ами как, вие обладавате универсалност. Чутовна универсалност! Туй хем да нехаеш за Гения, пък хем според вятъра да го тачиш - само защото и тебе да тачат - това никак не е работа за простосмъртни, ама никак! Това направо е изкуство на един върховен разум.

- О, демиург мой, вие сте наш!

КРИТЕРИЙ

- Какво искаш в този живот?

- Да се радвам на благополучие.

- А знаеш ли как да го намериш?

- Знам! За да го намеря, трябва да го изстрадам.

- Че ти луд ли си?...

- Не те разбирам.

- Ами как ще ме разбереш, когато сам не си разбрал, че за да се радваш на него - не да го изстрадаш, а да се изтъргуваш трябва.

ЦЕННОСТНА ОРИЕНТАЦИЯ

Госпожица Н. е забележителна жена. Всеки, който я познава, някак инстинктивно й прави път и й сваля шапка. А иначе не би и могло. Понеже хората като несъзнателна маса, съдят за нея не толкова по това, какво представлява тя като човек, благодарение на което би могла да се омъжи и стане образцова съпруга - а единствено по това, че е метреса на голям човек, от който плачат всички. И естествено те постоянно й правят вятър: с едничката цел - по-малко да плачат!

Но най-странното е, че колкото повече този човек не излиза от криминалните хроники и колкото повече госпожица Н. се пристрастява към своето призвание - толкова повече хората плачат от него, благославяйки нея.

Но, разбира се, това не е аномалия, а по-скоро една естествена хармония, която в общество като това, което се настройва и движи от криминално проявени - звучи някак възвишено!

ОБЕКТИВИЗЪМ

Един човек бил богат и гърбав.

Минали години и този човек ставал все по-гърбав.

Но годините продължавали да минават, когато същият човек напълно естествено се превърнал в единица мярка за физическа издържаност.

Нещо повече - физиката на този човек съвсем се превърнала в образец.

ЕФЕКТИВНОСТ

В една териториална единица, където качеството като икономическа категория се изразявало с числото осем - с течение на годините съществувала опасна тенденция, това същото качество, да започне да се изразява с числото седем.

Затова за в бъдеще, за да се спре този отчайващ негативизъм и отново качеството като икономическа категория да започне да се изразява с числото осем (дори с тенденция към девет), в обстановка на най-висока съзнателност се взели спешни мерки от момента, в който качеството не започнало да се изразява с число, клонящо към нулата. Край на проблема!

БЛАЖЕНСТВО

Един човек бил беден и женен.

Но той не се чувствал толкова женен, колкото беден. Щото ако беше само беден, без да бъде женен - той можеше да мине и за среднозаможен. Но нали си е женен, къде да отиде? - като от беден, по-беден само може да стане. Така този човек съхнел, вехнел - докато един ден едва не се поминал.

Но оттогава същият за пръв път се почувствал щастлив, съзнавайки, че докато диша - значи е богат и влюбен!

НАЗИДАНИЕ

На един човек животът му минавал в нужда, но един ден нуждата му изчезнала.

Зарадвал се човекът, замаял се и побързал да полее случая с приятели.

Но така здраво го полял - че нуждата се върнала отново при него.

Човекът посърнал и за кратко време издъхнал.

От което може да се поучим, че ако тъй споделяш залъка си, от теб няма да остане и залък.

АНТАГОНИЗЪМ

Един човек бил самотен. Постоянно странял от хората, които, разбира се, се озлобили и започнали да го хулят, но този човек бил горд в своята самота и най-хладнокръвно им отговорил:

- Моята същност е моята самота. А моята самота е моята свобода. За разлика от вас, които имате само свободата да се събирате помежду си, но нямате свободата да бъдете себе си. Като възмездие!

ОТДАДЕНОСТ

Живял някога един велик човек. Всичко било велико в него. И бельото му. И облеклото му. И обувките му. И походката му. И стойката му. И съзнанието му. И подсъзнанието му. Въобще всичко. Но разбира се, най-велико в него било обкръжението му, което служило толкова вярно, че го изпратило и в рая.

Да живей величието!

УДОВЛЕТВОРЕНИЕ

Този ме лъже...

Онзи ме лъже...

Изобщо всеки ме лъже. Всеки!

Но това все пак е добре!...

Щото ако мен все повече ме лъжат, то го правят - от яд - онези, които сами са лъгани.

Все пак спокоен съм.

ИЗБРАНИК

Той живял сред хора.

И държал на името си.

Но те не го зачели.

И силите го напуснали.

Така той се поминал.

За да ги изтрие като име!

ПРАВО НА ИЗБОР

Едно куче го нахранили.

Но то повърнало.

Друго му дали.

Но то пак повърнало.

И накрая след като вдигнали ръце от него - то се нахранило охотно с повърнатото!

НАГОН

Един човек едва преживявал. Но най му тежало на душата, че няма пари за проститутка.

Обаче незнайно как - съдбата му влязла в положението: срещнал момиче, залюбил се, оженил се, заживял в разбирателство с него, позамогнал се и започнал да се чувства щастлив.

Вече имал пари за проститутка!

АМОРТИЗАЦИЯ

Два шпионски отряда, тъкмо се спазарили кой да разполага докрай с една развиваща се държава - и същата по принцип, нали винаги била на разположение, се оказала за първи път неразположена.

САМОСЪХРАНЕНИЕ

Нилски крокодил горделиво се наслаждавал на съдбата си: земноводни и всякакви неспирно да изпитват страхопочитание от него - когато същите от страх да не би случайно да отстъпят в начинанието си - не го убили като превантивна мярка.

БЕЗУСЛОВНО

За да пребъдеш като човек в своята самодоволна екзистенция на безличен - ти винаги можеш да убиеш своя антипод. Винаги! Но невинаги можеш действително да пребъдеш - само защото си го убил!

БУМЕРАНГ

Един човек го набедили:

- Закъснял си! - минало ти е времето за творчество.

И той отговорил:

- А нима вие, които сте били навременни за него, не сте изгубени във времето!...

БЛЯН

Ех, де да можех да не бъда себе си.

Поне веднъж.

Нямаше да изнемогвам тъй от себе си.

Дори веднъж.

ПИЕСА В ДВЕ ДЕЙСТВИЯ

В антракта светът излезе от своята неразумност и джентълменски запита бъдещето - ще му донесе ли тържество на разума и ако няма - дали от чревоугодство той (светът) да не дояде настоящето си, с апетита на безразсъдството - като следястие!

СЕБЕДОКАЗВАНЕ

Ако нагонът за власт не дава онази недосегаемост, слава и престиж, така необходими на човек да избие комплексите си, за да властва над другия, пък бил той и ближен - той няма да властва!

ЦЕНАТА НА ХЛЯБА

Прощавайте, защо днес няма опашка за хляб? Това е ненормално! Как може всеки ден да има и изведнъж да няма! След като е регламентирано, че за да функционираме нормално като народ (чийто живот е сведен единствено до възможността да си купи хляб) - напълно е логично, че трябва всеки ден да е така.

© Дилян Бенев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2004
Дилян Бенев. Непростимо. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Дилян Бенев. Непростимо. София, 2004.