НА БУРГАС С ЛЮБОВ

web

Бургас! Мой топъл, син Бургас!...
Като утеха
                още си във мен.
Бургас, ти си безкрая във зеницата
на моя ослепял и тъжен ден.

Насън преброждам морските талази
и бреговете с цвят на прегоряло лято.
За тебе ми разказват всички музи
когато си почиват в миг крилете ми.

Къде си днес, недосънуван сън...
и приказка написана по пясъка?
Все още си единствено пристанище
на малките рибарчета и вятъра...

Не идвай, недовършен стих на лятото!
От пролетта не ми донасяй рози...
Ти, есенна усмивка на душата...
На зимата поезия и проза...!

Не идвай в мен, мой топъл, син Бургас!
Аз днес не мога в тебе да се скрия.
Макар че твоята ранима власт
във себе си не мога да надвия...

И скитам, за да утоля мечтите,
които ми преливаше морето,
и скитам, за да търся път към дните,
когато бях Детето...

Бургас, без теб съм само суета.
Жадувам те, далечен морски кът.
Изгубих те.
Изгубих те без време.
Но ти ще бъдеш край на моя път.

януари, 2003