* * *

web

По тези брегове - безумно сляпа
със пролетна надежда аз вървях.
И никога, и никога не знаех
къде ли ще ме отведат.

По тези брегове аз тръгнах боса,
за да направя своя вечността.
Единствено страстта ми бе посока.
Пред мен не светеше дори луна.

На младостта порока не познавах.
Жадувах за духовна чистота.
Вълните бурни плахо подминавах
и не докосвах ни една.

Къде... и как ме връхлетя
онази - неизбежната, вечерната -
която с лунен звън ме омагьоса
ала в бетонен студ ме прикова...?...

И как сред хилядите слънчеви вълни
които пожелаха да ме стоплят
сърцето ми сънуваше онази -
жестоката, сковала мойта плът...?

И моят път превърна се във есен
А вечността се сгуши в онзи кратък миг.
Аз дълго търсих свойта млада песен.
А тя дойде като неистов вик.

По тези брегове, безумно сляпа
по-истинска от всякога вървя.
И зная, мойте стъпки пак към НЕЯ
в часа уречен ще ме отведат.

7 ноември, 2001 г.