ИЗ "ГЪБАРКО"

web

Под един вековен бук
много надалеч от тук,
расна гъбичка с калпаче...
Често виждах я да плаче.

Сърдеше се тя, че всички
имат си крака, ръчички.
А пък тя седи горката
неподвижна във гората.

Но защо ли не минава
вече доктор Га тъдява?
Казват малките врабчета,
че поставял той крачета.

Гъбичката спря да плаче -
чу наблизо, че се грачи.
Начаса изви снага
и съгледа... доктор Га.

Докторът се приближи.
Каза: "Гъбке, не тъжи"!
Сложи й крачета здрави
и ръчички й постави.

Па обу и панталонки
със презрамчици от клонки,
и като помисли малко,
име даде й Гъбарко.

После чантата затвори
И усмихнат заговори:
"Имаш си крака и вече
стана истинско човече.

Ще ти кажа, без да питаш -
тъй напразно да не скиташ.
Не кради и не лъжи,
работи, а не лежи!"

Ала тези думи скромни
наш Гъбарко не запомни.
След минута полетя
между храсти и цветя.

..................................

© Батко Златко
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.06.2009, № 6 (115)