ПЪТНИК

web

Ти спираш с твойто пътно наметало,
зад теб остава минатият лес;
пред лудия ти поглед блясва бяло
познатото заснежено поле.

Небето и земята се проникват
и ти напразно дириш кръгозор,
така дълбок е този стар простор,
че ти се иска сякаш да извикаш.

Но не извикваш. Радостни очи
запираш върху хълма снежен, дето
две черни и оголени дървета
отлитат в вис като два стълпа дим.

Ти виждаш къщицата си - червена,
невям заруменяла от студа,
и пиеш въздуха като вода,
и на сърцето ти отново става леко.

1930

© Атанас Далчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.08.2020, № 8 (249)

Други публикации:
Атанас Далчев. Съчинения в два тома. Т. 1: Поезия. София, 1984.