МАТЕМАТИЧЕСКА МЕСОМЕЛАЧКА
х²+у²+z²=R²

web

Аз простора небесен възторжен следя...
Виждам само
едни бисектриси.
Не вървя,
не стоя,
не лежа,
не седя -
аз в наклонена призма съм вписан.
А край мен - апотеми,
квадрат,
медиани -
на страха глъбини неизбродни.
И пресяга се ъгъл от сто радиана
с острокаменен връх да ме бодне.
Ех, да беше друг, по-добър някой си
час,
да не бъда затворен
във призмата аз!
Ах, срещу прахиперболния
параболай,
ах, срещу парапараболния
хиперболай.
Сякаш черни пиявици
пият от мене
и ме ръфат
синусоиди.
И гризат октаедрите
като хиени,
и ме пържат
тангенсоиди.
И прокарана
през сегмент
вертикала
ме препъна
и ме контузи.
И ме врътна
и смля безобразно спирала.
И триъгълникът
ме схипотенузи.
И свободен, навярно,
сега бих бил аз,
ако беше
друг някой си
по-добър час.
Вън от парапараболния
хиперболай,
вън от прахиперболния
параболай.
И цилиндър
с диаметър
кажи-речи двеста
с всички сили
иска да ме убие -
само секунда
и ще ме разплеска, ако не, океанът от цифри
ще ме отмие.

21.01.1995

© Виктар Жибул
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 08. 10. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.