РИШАРД КАПУШЧИНСКИ ЗА КНИГИТЕ, ЖУРНАЛИСТИТЕ И МЕДИИТЕ

Вероника Костирко

web

- На фракфуртския панаир се представят хиляди романи, а все пак от много години нито един роман не е станал литературно събитие в Европа.

- Сигурен съм, че изключителни романи продължават да се появяват, само че не са повсеместно четени. Четенето на сложен роман е лукс. Литературната култура, която се е раждала в кабинетни условия, може да бъде възприета само в друга кабинетна обстановка. А ние работим тежко. Следователно трябва да правим подбор.

Промени се също така положението на писателя. Днес написването на една книга е само част от неговата работа. Книгата още трябва да бъде пусната в обръщение, да бъде отличена. Създаването на име изисква усилията на цял екип от хора и много пари. Писателят не може да каже, че не го интересуват рецензиите, срещите с читателите, телевизионните предавания - защото ще изчезне или дори никога няма да се появи на бял свят. За да бъде заинтригуван издателят от книгата, в днешно време му се изпраща видеокасета, след това тази видеокасета се изпраща на книжаря.

Писателят трябва да се показва на читателите, защото “народът мисли чрез образи”, както е казал Норвид.

Издателския пазар го завладяват такива жанрове като интервюто, автобиографията, репортажа. Откъде подобна кариера на литературата на факта?

Все повече сме граждани на света. Оттук и необходимостта от пояснения, от непосредствения аналитичен коментар, който дава литературата на факта.

Как се е променила журналистиката през последните 30 години?

- Когато започвах работа като журналист, информацията беше словесна, най-много във вид на фотографски изображения. Силата на този вид информация беше ограничена, светът на кореспондентите - числено малък. Това беше колектив, създаващ мненията; съставяха го хора с висока квалификация. През 60-те години настъпва много бързо развитие на средствата за масова информация. В професията започват да идват огромен брой хора, определяни в Америка вече не като “journalists”¹, а като “media activists”². Тяхната главна задача е да предадат образа и звука от мястото на събитието. Резултатът от работата после подлежи на обработка в редакцията и след това стига до масовия зрител.

Откакто глобалното село стана техническа реалност, свърши журналистическото приключение. По-рано изключителната работа беше предназначена за изключителния читател. Днес медиите трябва да задоволяват нуждите и вкусовете на масовия читател, защото техниката е безумно скъпа, а съществуването на медиите е зависимо от рекламите.

Каква е ролята на медиите в света през последните години?

Медиите, монополизирани от Запада, поддържат дихотомична подялба на света на развити и неразвити страни, на държави със стара демократична традиция и без такава традиция. Всичко, което не представлява западния свят, западното мислене вижда като някаква заплаха. Тук я няма позитивната философия, нагласата за съвместна работа, комуникацията. Вместо партньорство има контрол, предупреждение за опасностите: мафията, прирастът на населението, гладът, домашните войни, миграцията.

Преди Първата световна война Европа беше едно цяло. Най-добрият ключ към разбирането на това за мен е книгата “Календар на живота и творчеството на Хенри Сенкевич”, издадена отдавна от ПДИ³. Сенкевич е обичал да пътува, а понеже е имал крехко здраве, е ходил в различни санаториуми. Имал е навика да пише по пътя, пътуването го е вдъхновявало. В края на ХІХ и началото на ХХ век Сенкевич пътува от Одеса до Остенда, изпраща телеграми до Варшава в коя банка да му пратят пари - в умствено отношение той не прави разлика между Флоренция и Петербург. За него Европа е единно място.

Изглеждаше, че като пада наложеният в част от Европа комунизъм, автоматично се връща единството. За съжаление не е така. В умствено, в културно отношение ние продължаваме да не сме партньори. Ние сме европейци втора категория.

А може би наистина сме изостанали?

- Да, но от страна на Запада е необходимо приемане, желание за активно подпомагане. А същевременно господства безразличието.

На франкфуртския панаир на книгата се провежда специалния «Форум Изток - Запад». Наскоро в Бон за 10 млн. марки беше организирана голяма изложба, посветена на изкуството на Средна и Източна Европа. Състоят се и неизброими сесии за единството на Европа...

- Интересът към нашата част на Европа, ако въобще съществува, е предимно в Германия. За немците изтокът продължава да бъде част от техния проблем. В историята това се е проявявало понякога като експанзия, но също така е имало и дълги периоди на сътрудничество. Извън Германия обаче Западът се е съсредоточил върху себе си.

В европейската цивилизация се е изчерпала експанзивната енергия. Европа сега е насочила своята енергия към собственото си развитие и към защита на собствените си придобивки. Става така, защото европейската цивилизация е станала цивилизация на консумацията. А консумацията изисква спокойствие.

- Ще продължава ли да расте ролята на медиите?

- В областта на комуникациите се извърши революция, която може да бъде сравнена с гутенберговата революция. Последната - постави началото на масовото книгопечатане, а тази - на масовия образ. В резултат се роди един въображаем свят, конкуриращ се с действителността. Хората не си дават сметка, че все повече са граждани на свят, създаван от медиите.

Ролята на медиите по традиция се възприема като отражение на действителността. Днес се появява възгледът, че средствата за масова информация също са реалност. Тъй като не можем да бъдем навсякъде по света, историята, която медиите ни показват, става за нас единствено възможната история.

За историка, живеещ в ХХІ век, основният извор на знания за нашия век ще бъде телевизионният архив, милионите километри ленти. В същото време по телевизията получаваме една версия на историята, която е в най-голяма степен подбрана и драматизирана. Варио обективът на камерата също е начин за виждане на света: приближавайки част от даден образ, елиминираме всичко останало.

Видях Москва по време на преврата. Като цяло градът беше спокоен. Зрителят на Запад гледаше кадрите на горящ танк, а не знаеше, че двеста метра по-нататък имаше нормална опашка, защото тъкмо бяха докарали тикви.

Голямо постижение на съвременната школа на френските историци беше разширяването на историческите извори. Преди това историята беше пълна с разкази за крале и войни. Марк Блох и други са проучили какви са били цените на зърното, какво е било времето. Опитали са се да покажат историята в цялото й безкрайно многообразие, да създадат възможно най-пълна картина. Днес насоката на развитие е обратна: виждаме внезапно загиващи хора, някакъв горящ танк - но не знаем какво става наоколо.

Моята среда, светът на задграничните кореспонденти, се управлява не само от реалния процес на създаване на история, но също така и от поведението на другите медии. Всички едновременно се стичат в Москва или в Персийския залив. В същото време, в което в Руанда има война, в Африка стават важни събития, за които светът няма да узнае, защото там нямаше пратеници на медиите.

Защо всички се стекоха точно в Руанда?

- Телевизионните екипи не пътуват до Ангола, където от 20 години се води не толкова зрелищна война, или до Южен Судан, където е трудно да се добереш. Руанда е лесно достъпна, следователно всички искат да бъдат на място, където става трагичен, но «фотогеничен» масов апокалипсис.

Медиите в Руанда се озоваха в двоен капан. Първо, от години намалява интересът към Третия свят, в това число и към Африка. Липсват специалисти, затова в Руанда отива този, който е под ръка. Второ, подобен апокалипсис освобождава механизмите на хуманните рефлекси, необходими на западните общества. Оттук и масовостта на потресаващите снимки, плачещи деца над майчиния труп. Зрителят обаче няма да понесе за дълго време ужасните репортажи от едно и също място в света. Затова холерата в продължение на три дена «изчезна» от бежанските лагери - поне в западната телевизия.

Все пак, ако там нямаше телевизия, за клането в Руанда биха узнали само малък брой хора.

- Представете си само: в едни и същи телевизионни новини виждаме четирима кореспонденти. Единият говори за руандския бежански лагер в Заир. След двадесет секунди се намираме в Саратово, където е хванат страшен престъпник. След миг виждаме Бангладеш - бореща се за равноправие писателка тъкмо излиза от съда - след още един миг кореспондентът от Лос Анжелис говори за делото Симпсън. В продължение на една минута в нашето жилище се появяват картини от четирите краища на света. Омаловажена е една част от нашето въображение - пространството. Това, което е станало, е настъпило по различно време на деня и нощта, а ние го възприемаме в един и същи час, в седем вечерта - остава омаловажено също така и времето. Човек се изправя пред проблема как да подреди всичко това, къде да го смести?

Вече се появиха поколения деца, които повече време прекарват в нереалния свят, отколкото в реалния. Видео игрите учат детето, че всичко може да се промени, че светът е относителен. Оттук и многото образи, характерни за постмодернистичната култура - съотнасяйки действителността и ценностната система.

Когато Хенри Стенли отиде в Конго, цяла година пътуваше, а през следващата - пишеше. Беше единственият посредник. Било е едва преди сто години! Днес всяка информация се прави от цели екипи от хора. Нашето знание за света все повече става колективно знание. Множеството медии биват умножени от множеството податели. Смятам, че вървим към свят, в който почти всичко - също и книгата, и филмът - ще бъде продукт на колективното съзнание.

При анонимните работи се появява проблемът за отговорността, задълбочава се общата постмодернистична относителност. Тъй като човек не може да живее в подобен свят, реакция на относителността са национализмът, расизмът, фундаментализмът. Лишаването на човека от всякакви граници за него е нещо непоносимо.

Национализмът се ражда също и там, където медиите не достигат.

- Днес в света няма нито едно общество извън обхвата на медиите. Спонтанната необходимост от медии се вижда даже и в бедните общества. В руското жилище може да няма нови чаршафи, но ще има телевизор. Собственикът на кафененце в Южна Африка включва телевизора, за да привлече клиентите. Човекът има нужда да излезе извън границите на информацията, която му дава непосредственият, собствен поглед или приятният разговор със съседа. Ето защо днес медиите са доходоносен бизнес.

Впрочем тяхната роля изобщо не трябва да бъде негативна. По-рано се говореше, че телевизията възпитава зрителя в пасивност. Но новата интерактивна телевизия, която позволява на зрителя да се намесва в съдържанието на информацията, възпитава деен, креативен ум.

Свикнали сме да се отнасяме към медиите с недоверие: “върхушката” манипулира, пресата лъже. Благодарение на интерактивната телевизия това се променя. Сами можем да даваме, да предлагаме творчеството си без каквато и да е цензура. От средство за оглупяване на обществото медиите могат да се превърнат в начин за демократизация.

Управляват ли медиите света в прекия смисъл на думата?

- Трябва да се направи разграничение между Европа и Америка. Говори се, че правителствената политика на САЩ управлява медиите. Картината на мъртвия американски войник, влачен по улиците на Могадишу, ускори решението за оттегляне на американските войски от Сомалия. Снимките от обстрелвания панаир в Сараево доведоха до бомбардиране на сръбските позиции. Сега всички американски телевизионни програми са запълнени с делото на осъдения за двойно убийство О. Дж. Симпсън, на когото съчувства половината Америка. И вече е огласено, че прокурорът няма да поиска смъртно наказание.

В Европа пресата е по-силна, отколкото в САЩ, където например никога не е имало общонароден вестник. Но атрактивността на телевизията, силата на нейните средства не оставят съмнения, че телевизията - макар и да не убие литературната култура - в Европа ще доведе до промяна в съотношението им.

Развитието на медиите постави пред нас един от основните проблеми на етиката, а именно - проблемът за истината и лъжата. В Средновековието средство за комуникация е било писмото. Пишещият го - ако лъже - ще излъже определен човек. По-късно Хитлер можа да излъже 40 млн. души, Сталин - 200 млн. Днес някои програми от телевизионната мрежа са гледани от милиарди хора. Ако там проникне лъжата, тя ще бъде преповторена милиард пъти. Тежестта от свръхупотребата ще стане несравнимо по-голяма. Затова е толкова важен успехът на извършващите се в света демократични процеси. Защото само демокрацията може да ограничи полето на действие на лъжата.

БЕЛЕЖКИ:

1. Журналисти (бел. пр.) [обратно]

2. Медийни активисти (бел. пр.) [обратно]

3. ПДИ - Полско Държавно Издателство (Państwowy Instytut Wydawniczy; PIW) (бел. пр.) [обратно]

© Вероника Костирко, 1994
© Гергана Танева - превод, 2003
© Издателство LiterNet, 29. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.

Текстът на полски е публикуван в "Газета Виборча", 05.10.1994.