ХЪЛМОВЕ

Василий Кандински

web

Купища хълмове във всички цветове, които можеш да си представиш, колкото ти душа иска. И все с различна големина, но винаги с еднаква форма, т.е. с една и съща: отдолу хълмът е дебел, издут от двете страни, а на върха е плоскокръгъл. Значи прости, обикновени хълмове, за каквито всеки ги мисли и никога не ги вижда.

Между хълмовете се вие тясна пътечка в обикновен бял цвят, който не бие нито на студено, нито на топло, нито на синьо, нито на жълто.

По тази пътечка върви човек, облечен в дълга дреха, която закрива чак петите му. Лицето му е бледо, но с две червени петна на бузите. Устните му са също толкова алени. Той думка по един голям, провесен отпред барабан.

Много забавно върви този човек. Веднъж тича и с трескаво безумие удря барабана. Друг път пристъпва тихо, навярно потънал в мислите си, и бие по своя барабан механично, с провлечено темпо: раз... раз... раз... раз... Понякога съвсем спира на едно място и тупа по барабана, като че ли е играчка - бяло пухкаво зайче, което всички ние така обичаме. Но тези паузи не траят дълго. Ето че пак тича човекът и пак безумно-трескаво барабани.

Как докрай изнурен лежи той, черен, изпънат в цял ръст на бялата пътека, между хълмове във всички цветове. А край него - барабанът и двете палки.

Той става. Ужким отново ще хукне.

Всичко това аз видях отгоре и моля и Вие да го зърнете със същия поглед отгоре.

1908-1911

© Василий Кандински
© Илиана Илиева - превод, 2003
© Издателство LiterNet, 25. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.