Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
С КАРМИН ОБАГРЕНИ
web
Знаеш чудесно: ти твърде красива си,
твоите устни с кармин са обагрени.
А от очите ти трепет разлива се -
сякаш с воал ме обгръща, изгаря ме.
На кръстопът с теб се срещнахме - може би.
Ех, песента ще е тъжна, посърнала.
Нашата обич е проста, но, Боже мой,
с необичайна тъга е обгърната.
А притежаваш ти хубост пленителна,
чака те сигурно шеметно щастие.
Искам звезда да не бъдеш политнала -
спомена ти да не търсиш, угаснала...
Нека вълна след вълна да премине той,
жал да не трогне сърцето ти, делника...
Може, пришпорили лудо делфините,
да сме деца от мечта Рафаелова...
1925
© Уладзимир Дубоука, 1925
© Елена Алекова - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
01. 08. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.
|