Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДВАДЕСЕТ И ВТОРИЯТ СПОМЕН НА ЗЛАТНАТА РИБКА
web
Ние бдим, въпреки че изобилстваме от паркинсони.
Ние знаем достатъчно за краткия ни живот.
Ние крайно несантиментални можем и ще се превърнем в канибали.
Ние отваряме уста като топ-модели.
Ние съгласни сме да се втурнем към храната ви - манна.
Ние закръгляме и закръгляме елементарното.
Ние наслаждаваме се на нашите кюлчета - люспи.
Ние хипнотизираме и приспиваме вашите преддверия.
Ние жив организъм, украсяваме ги с течности.
Ние шарани, но съсухрили се от 15 кг.
Ние кулинарно порно за изгладнели котки.
Ние самотни в найлонови пликове по цигански панаири, но все пак преуспяваме.
Ние трудно ни различавате.
Ние забравете вашите рибно-очни контактно-лещни Великденски островни лица.
Стихотворението печели Трета награда на XVII-ия международния
конкурс за поезия (2004) в гр. Кардиф, Уелс, организиран от Уелската национална
агенция.
© Уилям Хамптън
© Петя Глеридис - превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.05.2004,
№ 5 (54)
|