ТЪРСЯ

web

Аз все търся следите на мойта родина,
във живота ги търся,
                                    не в музейния прах.
Но навред виждам аз запустели руини:
във речта,
                 във съдбата,
                                      в горчивия смях.

Не дойде свободата
                              след битките тежки...
След войната - война
                              и затвор между тях...
Спряха много сърца! Колко драми човешки.
И се питам: "Защо?
                                 За какъв тежък грях?"
И нима затова в градовете, в селата,
сред безпаметност
                                    тъне днес моят народ?
Бродят сенки безплътни навред
                                                        из страната -
тъй отдавна
                      напуснала този живот.
До небето отчаян ръцете издигам:
"Беларус,
               оживей,
                            изправи се,
                                               стани!"
А ти просиш,
                       мълчиш,
                                    на ръцете с верига,
може някой случайно да те подслони...

Сила търся
                   в Скарина,
във святото слово,
във извезана кърпа
                                 от мили ръце.
Ти, видение мое,
                            отлиташ отново -
и зад сини гори
                          криеш свойто лице.

До смъртта ще те търся, додето изстина.
Черна мисъл дълбае
                                    в ума ми безкрай.
Търся път към насъщната моя родина,
търся своето място във родния край.

Черна орис, спести си отровния знак!
Възкръсни,
                    Беларус!
Събуди се,
                    земляк!

© Сергей Законникав
© Стефан Поптонев и Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 19. 09. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.