 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Към небето гората подхвърля листа.
На кого ли прощално е писала тя,
че отплува в дълбоката есен?
Вятър всичките нейни писма в пустошта
ще смете, ще превърне плача си във песен.
Към последното чудо ще викна: "Постой!"
Белокос, през лъчи - бели нишки безброй
аз брезата засмян ще прегърна.
Този ден на земята е мой и не мой,
в него нивга не ще се завърна.
© Сергей Законникав
© Марко Ганчев - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
19. 09. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.