|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БРАТ МИ Рафаел Новоа Никога не простих на моя брат близнак, че ме изостави в продължение на седем минути в корема на мама - сам, ужасен от тъмнината, да се рея като астронавт в онази лепкава течност, и да слушам как някъде оттатък го обсипват с целувки. Това бяха най-дългите седем минути в моя живот и впоследствие утвърдиха брат ми като първороден син и любимец на мама. Оттогава започнах да излизам преди Пабло отвсякъде: от стаята, от къщи, от училище, от църквата, от киното... дори и заради това да пропусках края на филма. Един ден се заплеснах, брат ми излезе на улицата преди мен, и докато ме гледаше с онази своя пленителна усмивка, една кола го помете. Помня как майка ми, чувайки трясъка, изтича от къщи и се стрелна покрай мен, като крещеше моето име, протегнала ръце към трупа на брат ми. Никога не я изведох от тази заблуда.
© Рафаел Новоа, 2002 |