ДИВАТА СВОБОДА!

Раня Адел

web

Свободата! Хубава тема, разглеждана обикновено в светлината на нейния интелектуален образ! Казва се дори, че едно от неизменните неща, към които се стреми човек, е свободата да се изразява.

Но кой се е замислял за свободата като физическа, а не само като духовна необходимост?

Българската трупа го направи в своя спектакъл “Зеленодиво”*. Актьорите се питат: има ли в човешкото тяло звук, който да изразява неговите трепети, усещания, импулси... Дали те имат цвят? Аромат? Изражение? Изказ?

Попадаме направо в сърцето на дивата природа - сред дивите коне, изпитващи изконната нужда да бъдат свободни. Свободни - като вятъра, небето, луната! Осмелили се да бъдат свободни и решени да защитават своята свобода!

Именно третирането на физическата свобода е новото! Животните, както и телата, могат да разкъсат оковите на физическата зависимост, на насилието. А щом въпросът се отнася до този вид свобода, какво по-възпламеняващо от тяло, постигнало или възвърнало си свободата? Тяло, изразяващо се на присъщия му физически език?

Спектакълът е изграден чрез езика на тялото, езика на жестовете и движенията - бързи, резки, непредвидими, но винаги динамични и ритмични. Тялото отключва животинското. Шестима актьори, връхлитайки на сцената, активизират духа на публиката. Освобождението на телата се превръща в красота, възторг, полет..., а понякога и в страх. Звуците подплътяват движенията, за да се подчертае инстинктивното усещане. Пространството е планината. Времето е след залез, а актьорите са тези, с които идва нощта.

Синята светлина на прожекторите отразява свободата на телата и духа.

Режисьорът се е доверил на живия контакт с публиката, на диалога на сетивата. Още в самото начало трупата провокира и приобщава зрителите към спектакъла. Завързвайки ръцете на част от тях, като знак за ограничението на подчинилия се. През цялото представление играещите следват неотлъчно линията на физическо и духовно общуване с публиката... С гъвкавостта и пластичността на телата си, с излъчващите светлина и топлина лица, с безграничното пътуване в погледите им... Докато всичко това застине в точката на съдбовна обреченост.

В определен момент актьорите сякаш спират да играят. Но в разгара на финалните аплодисменти спектакълът неочаквано продължава. По този начин пада всякаква преграда между играещи и гледащи.

Последна изненада за всички присъстващи е “истинският” край на представлението. Отдавна е паднала всякаква преграда между играещи и гледащи... Следват бурни финални аплодисменти... С почти неистово физическо усещане... Но това отново не е краят. Актьорите ни поднасят мента и бучки захар. Зеленото на свободата и сладкото на подчинението. Вкусът и цената на свободата. На първичната свобода...

© Раня Адел, 2003
© Албена Петрова - превод, 2003
© Издателство LiterNet, 21. 12. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
Публикация в сп. “The Experimental”, Кайро, брой 9, септември 2003.