 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Тъй много искам да ти кажа аз
до днес което все не съм изрекъл,
не знаех думите, с които леко
изповедта да споделя на глас.
Но моля те да чуеш и помни:
което не успея да издумам,
сноп слънчеви лъчи след много дни
ще ти го шепнат в есенната шума.
Ще ти го каже пролетният вятър,
помилвал хубавото ти лице,
със тайнствените си слова гората
ще ти разкрие моето сърце.
Потокът, който скача и бълбука,
и между камъчетете звъни,
и птицата, която ме закука
и отреди ми дълги земни дни.
Ти думите им само проумей
и че мълчах не ме кори, недей!...
1991
© Нил Гилевич, 1991
© Стефан Поптонев - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама",
2000.