Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪН
web
Вечер. Прозорци - екран до екран.
Никога тук не съм бил.
Чувам глас нечий във мрака смълчан:
"Вика те майка ти, Нил!..."
Моята майка ли? - чудя се аз -
в чуждия дом, в този град?
Мама отдавна я няма сред нас...
Ала се върнах назад.
Гледам нагоре - познат силует.
Нещо си спомням... Я виж! -
знам го от село, бе мамин съсед.
Също блаженопочивш.
Той ме е викнал, със сигурност знам:
"Вика те майка ти, Нил!"
Мама не би ме извикала там,
лош син дори да съм бил.
Рано е още да ида отвъд.
Мамо, аз още съм жив.
Тук, на земята е Страшният съд.
Господ е по-милостив.
1992
© Нил Гилевич, 1992
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама",
2000.
|