Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЕДЕМСТИШИЯ
web
Двулични жреци
на злост и интриги,
със същото как да платя? За беда
тук трябва талант. А моят не стига
ни донос да драсна, ни гръб да сведа.
Дано да разберете някой ден
защо съм тъжен и мълча сред вас,
защо с монета друга плащам аз.
1997, декември
* * *
Пред камината в стаята пуста,
сред вечерната черна печал,
пука огънят. С алени устни
шепне тихо, загледан към мене:
Като тръни изтръгваш без жал
своите спомени. Стига дълба!
Не горят, братко, няма спасение.
1998, март
* * *
Аз мразя тази ваша
равнодушност
към майчината ни съдба несретна.
От болка тя се гърчи
край шосето
в канавките между Москва
и Брест.
Минавате с бездушно свити устни:
"Ако ще мреш, умирай още днес!" -
чете се върху мутрите ви гнусни.
© Нил Гилевич, 1997-1998
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама",
2000.
|