 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Тук ухаят смолата, аирът,
мрака нежно оттласква свещта.
Ние вярата искрена дирим,
закодирана в други неща.
Коленичим, щом спре самотата,
пред иконка - да търсим покой.
И навътре се стича сълзата,
колко загуби. Господи мой!
Наслояват се мисли отровни
и признаваме честно на глас:
Накажете ни, ний сме виновни,
много, много виновни пред вас.
И поели към свойта Голгота,
се превиваме под тежестта
уморени, унили, самотни,
през жарава от мъртви листа.
© Навум Галпярович
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
03. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.