 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
На масата заспа отново той -
все сам, сред свои и сред врагове.
Чак утре пак мисловният порой
към мрачни брегове ще го зове.
Те гледаха, а пееше той пак.
...Във гърч и плач душата се плете.
А водката домашна бе първак.
Наливаха. Тъй щедри бяха те.
Сега като момче заспал е тук.
Сънува сит затвор - живота свой.
И във съня си чува оня звук -
наяве няма да го пее той.
© Навум Галпярович
© Стефан Поптонев - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
03. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.