Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИЗИВ
web
Народе!
Ако си народ...
Чия душа е люта рана
и век под този небосвод
отровен, полудял, пиян е?
Във упор стреля срещу нас
без милост извергът кавказки,
ти стèна, но не вдигна глас,
като че бе не бой, а ласка.
Децата ти преполови
и би, доде му стигнат сили,
а ти приемаше, уви,
сечта до крак, за висша милост.
Да гледаш, без да се червиш,
не е тъй лесно в днешно време.
Историята да твориш
попречи ти безбожно племе.
Животът ти пак тъне в мрак,
не чакай да се случи чудо.
Народе, не заспивай пак,
защото - как ще се събудиш?
Народе!
Ако си народ,
ще те последват умни люде,
щом полет стане твоят ход.
Вдигни се ти, за да пребъдеш!
Народе,
ако си народ,
тръгни срещу врага безумен.
Укрепвай своя горд възход
и чрез дела, и с бойки думи.
1993
© Максим Лужанин
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
16. 12. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.
|