Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСЛЕДНИЯТ МАМУТ
web
Живяхме все от милостиня,
Бог пращаше и дъждове,
но и камбани бихме силно,
сражавахме се с ветрове.
Степта широка на живота
обгръща мракът като шал.
За хората сърцето кротко
изтръгвам.
Искат и душа.
Но тя участва в мелодрами
и в кръв се къпе след това...
Мамут съм, за когото няма
да порасте и стрък трева.
20.1Х.1990
© Максим Лужанин
© Стефан Поптонев и Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
16. 12. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.
|