Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АНДРОГИННОСТ

Мерилин Феруел

web

Състояние на обединени мъжки и женски качества - психологически, литературни или психически - което понякога е изравнявано с хомосексуалността. Андрогинност е класическо сътояние, което описва съединяването на мъжки (andro) и женски (gyne) характеристики. Това обединение е описвано по различни начини, обикновено утопично. В психологията това може да бъде балансът на причина и емоция или твърдост и уязвимост на една личност; в литературата - това е авторът или характеристиките, които той или тя приемат спрямо отсрещния пол; психическата андрогинност много често е свързвана с преобличането (cross-dressing), личността може да представя телесните характеристики и на двата пола, като личността, която го прави, обикновенно е обозначавана като "хермафродит". Терминът "андрогинност" се асоциира и понякога приравнява с хомосексуалността, тъй като позитивните и негативните определения на хомосексуалността приемат, че лесбийки и гейове преминават отвъд родово-половите норми на културата.

Андрогинността е древна представа както на източната, така и на западната култура. Китайският Ин-Ян принцип също се присъединява към версията за андрогинността. В "Пирът" на Платон, Аристофан описва любовта чрез мит, в който първите човешки същества се разделят от едно цяло на две части, които взаимно се търсят: мъжките части търсят мъжките, женските - женски, мъжките и женските - също едни други. Иконоборската визия на библейската версия приема, че Адам е бил андрогин преди падението. Въпреки това митът на Платон предполага хомосексуално желание, а много символични версии на андрогинността наблягат на хетеросексуалния модел на мъжко-женското обединение, така както и теорията за продуктивността, която идеализира творческата приемственост на отсрещната полова психологическа страна, за да се "роди" творение на изкуството (Карл Юнг). Тъй като и източната, и западната символична системи асоциират мъжа със "светлина и първопричина", а жената с "тъмнина и тяло", и тъй като повечето теории предполагат необходима природа на мъжките и женските характеристики, резултатът често е комбинация от йерархичен и хетеросексуален модел.

Освен с хомосексуалността, андрогинността често е свързвана и с феминизма. Сексолозите от късния 19-и век, такива като Ричард Крафт Ебинг (1840-1902), описват хомосексуалността като патология на преминаването на социалните и физическите родово-полови граници. Вирджиния Улф ги използва позитивно в "Собствена стая" (1929) - нейната версия за женската креативност. Идеалният артист на Улф е личност, в която нито женските, нито мъжките характеристики преобладават, и ако това се чете като кодирана хомосексуалност, то андрогинността на Улф е щастлива ревизия на тези сексологичните теории. През 70-те години феминистките литературни и психологически теории идеализират андрогинността като средство за излизане извън стереотипните полови роли. Лесбийките са излагали различни и противоречащи си реакции за тази концепция. Пак през 70-те години феминистките Ейдриан Рич и Мери Дейли първи посочват този термин като утопичен, но скоро след това го порицават и като типично мъжки и хетеросексуален. Други феминистки и лесбийки-писателки като Джуди Гран и Глория Анзалдуа въвличат андрогинността в техните описания на ранните самородни култури в Америка, които почитат като духовен и по-висш начин за преминаване в другия пол. През 90-те години постмодерните обратни теории (queer theories) предефинират андрогинността като проява на нерешимост. В тези теории привилегированата хомосексуална фигура e постановeна като андрогинност, която поставя под въпрос естествеността на категориите на родовия пол.

В зависимост от тази дефиниция, андрогинността е била употребима, но и проблематична концепция за лесбийките.

 

 

© Мерилин Феруел, 2000
© Станимир Панайотов - превод, 2002
© Издателство LiterNet, 03. 07. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
Публикация в "Lesbian histories and cultures", Garland Publishing Inc., NY and London, 2000.