|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАРИНА ЦВЕТАЕВА
=============================
Марина
Цветаева е родена на 8 октомври 1892 г. в Москва в семейство на професор по
изкуствознание. През 1902 г. заболява от туберкулоза, пътува със семейството
си в Италия, Швейцария и Германия. През 1908 г. завършва гимназия в Москва,
заминава за Париж, посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната,
прави опит за самоубийство. През 1910 г. издава свой поетичен сборник "Вечерен
албум". От 1911 г. живее в Коктебел, Крим, общува с Волошин и Бели. През
1912 г. се омъжва за офицера Сергей Ефрон и публикува книгите "Вълшебен
фенер" и "От две книги". В периода 1915-1916 създава поетичните
цикли "Стихове за Москва", "Безсъници", "Стенка Разин",
"Стихове към Блок" и "На Ахматова". През 1917 г. се връща
в Москва, но поради революцията не може да я напусне. В 1920 г. умира втората
й дъщеря Ирина. Публикува сборника "Версти" (1921), създава поемите
"На червен кон", "Егорушка" (1921), "Юнак" (1922),
завършва циклите "Ученик", "Раздяла", "Блага вест"
(1921), "Преспи" и "Дървета" (1922). През 1922 г. емигрира
заедно с първата си дъщеря в Берлин, по-късно живее в Прага, от 1925 г. се
установява в Париж. В Берлин излиза книгата й "Занаят" (1923), пише
поемите "От морето", "Стаен опит", "Поема за стълбата"
(1926). През 1926 г. се запознава с Рилке, създава стихотворенията "Роман
за тримата", "Новогодишно", "Поема за въздуха". Приветства
пристигането на Маяковски в Париж, издава книгата "След Русия" (1928).
Следват поетичните цикли "На Маяковски" (1929), "Стихове към
Пушкин" (1931). През 1931 г. съпругът й моли за съветско гражданство
и става съветски разузнавач. След циклите "Маса" (1933), "Надгробен
камък" (1935), "Стихове към сирака" (1936) и "Стихове
към Чехия" (1939) се връща в Москва в 1938 г. Същата година съпругът
и дъщеря й са арестувани от КГБ, спряно е издаването на сборник нейни стихове
през 1940 г. Поради настъплението на нацистите е евакуирана от Москва през
август 1941 г., установява се в Елабуг (Татария), кандидатства за миячка в
столова. Самоубива се на 31 август 1941 г., точното място на гроба й е неизвестно.
ПОЕЗИЯ
Умирая,
не скажу: была...
Кто
создан из камня, кто создан из глины...
Муза
А
Бог с вами!...
В превод на Димитър Калев
Ще
умра, без да кажа: Аз бях...
Кой
с тяло от камък, кой с тяло от глина...
Муза
Бог
да ви спасе!...
* * *
Критика за Марина Цветаева
© Електронно издателство
LiterNet, 2004
|