"БРАТИМЕНЕ" НА ТЕОДОСИЙ СПАСОВ

Иван Мартин

web

Чували ли сте за кавала? Тази пастирска свирка в различните си видове в отделните страни често е смятана за най-стария европейски инструмент. Традиционно се прави от сливово или ясеново дърво с дупки за пръстите, позволяващи свиренето на музикалните ноти и с кръгъл отвор за устата. Звукът на този инструмент не е добре познат на повечето западняци, но веднага напомня на комбинираните качества на флажолет и флейта. Кавалът притежава звуковата чистота и сила на първия, но със специфична топлота, характерна за твърдо дърво, а не за метален инструмент, при все че от време на време се чува вдухания въздух както при флейтата. На кавал се свири под ъгъл - около 45 градуса в случая на Спасов, което е по средата между директно изнесеното напред положение на флажолета и 90-градусовия ъгъл на разполагане на флейтата.

Теодосий Спасов е музикант и магьосник, който е създал нов репертоар, коренящ се в джаза, класическата музика и българския фолклор. Слушането на "Братимене" е не само приятно, но и емоционално, понякога дори мистично музикално пътуване, в което човек влиза в досег с пълните възможности на кавала.

В "Бабини деветини" се чуват ниски, ръмжащи звуци, като че от бас казу (ако си представим, че съществува такъв инструмент), следвани от брилянтни каскади с мелодичната въздушност, присъщи на флейтата. Аз моментално се ентусиазирах от особения аранжимент на Дюк Елингтъновата "Атлазена кукла", където кавалът добавя ново измерение на това добре познато парче.

Братими е думата описваща многото зърна в житния клас, всичките израснали от едно-единствено посадено зърно... всяко растящо отделно, но очевидно всичките "кръвни братя" помежду си. Такъв е албумът "Братимене" - колекция образци от музикални "пътувания", които споделят обаче една и съща душа. Пътуванията на Спасов са допринесли за този вид растеж, свързван със стремленията на човешкото духовно дирене. Пътищата му са се пресичали с тези на множество джазови музиканти и "Братимене" съдържа музикални образци от 1983 до 1998 - 15 години, в които магическият кавал говори, пее, подсвирква, и дори потропва много, много ритми.

Често се казва, че кавалът има езотерично духовно свойство и непосредствено се обръща към душата... Човек може да теоретизира, че звукът на кавала е толкова древен, та е дълбоко проникнал в човешките гени. Нищо чудно кавалът просто да събужда меката болка на самотния овчар в полята и планините, без никого наоколо с когото да си поговори, щом веднъж се появи свободна пауза в ежедневното наглеждане на стадото.

Качеството на албума е смайващо високо и моята първа среща с български запис открехна вратата към различна и непозната музикална вселена. Някои парчета не са за всеки: това с Йълдъз Ибрахимова например доведе до ядно тръшкане на врати от жена ми всеки път, когато го пусках. Тази певица притежава изключителна сила и чистота на гласа. Стилът й ми напомня за Ванкувърската вокалистка Кейт Хамет-Вон, когато не пее джазови стандарти. И двете изпълнителки използват гласа си като музикален инструмент, освободени от конвенциите на езика. Аз все пак предпочитам човешкия глас да е свързан с мелодии, хармонии, и изречения, значещи нещо, при все че смисълът може лесно да остане скрит за мен, след като българският не е измежду езиците, които владея... какво казва Спасов в "Бабини деветини"?

Други мои фаворити от този албум включват "Гюрката", с необичайните си ритми, "От нищо нещичко" - много поетично, и "Песен за кускуса", с изненадващите си хармонии, подскачащи нагоре-надолу и разцъфтяващи в комплексни букети.

Като цяло албумът е записан грижливо, позволява разкриването на пълните възможности на инструментите със задоволително чувство за пространство в повечето парчета; само на моменти басът звучи глухо и ниско. Определено се чувства любов и фанатична привързаност както между музикантите, така и между членовете в студийния екип: не се долавя незаинтересована и механична работа на отегчени служители в държавно студио.

Теодосий Спасов е направил от кавала неотделима част от съществото си: той и кавалът са израснали заедно. Притежава едновременно майсторството на класически музикант и огънят и сърцатостта, която обикновено свързвам, примерно, с флейтиста на Джетро Тъл Йън Андерсън. Не смятам, че "Братимене" е подходящ албум за музикален фон при работа или вечеря с приятели (което е добра новина)... по-скоро албумът изисква внимание и концентрация при слушане, заради което си струва "откриването".

Не бихте намерили "Братимене", нито някой от другите албуми на Спасов в музикалните магазини. В днешно време обаче не е особено трудно да ги поръчате чрез Интернет... ако, за разлика от мен нямате приятел, който да ги притежава, това е единственият начин да се сдобиете с музиката на Теодосий Спасов.

© Иван Мартин, 2004
© Издателство LiterNet, 24. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.