Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗМЕНЯЩИЯТ СЕ МЪЖ В ИЗМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Маскулинността като история

Игор Кон

web

Доколкото “кризисът на маскулинността” е свързан с изменението на социалните условия, то признаци и причини за промяната трябва да потърсим не толкова в индивидуалната психология, колкото в социално-икономическите процеси и отношения. Глобалните фройдистки модели, при цялата им увлекателност, и въпреки че почти всеки мъж припознава себе си и проблемите си в тях, за обяснението на социалните промени не вършат работа.

Изхождайки от това, че първо се променя социалното положение и характер на дейността на мъжете и жените, след това - техните базови нагласи и ценности и чак след това - най-крехките психологически свойства, трябва да се започне не от психологията и културологията, а от джендърната стратификация. Такава е общата логика както на социологията, така и на съвременната психология, включително и на популярната в Русия теория за дейността на Л. С. Виготски и неговите последователи.

Ето защо е необходимо да разграничим:

  • Повече или по-малко обективните и поддаващи се на изменение социално-структурни размествания

  • Техният прелом в културата и масовото съзнание, преди всичко в стереотипите и нормите на маскулинността

  • Свързаните с тях индивидуално-психологически различия

Някои от тези размествания са дългосрочни и глобални, характерни, в по-голяма или по-малка степен за всички индустриално развити и развиващи се страни.

  1. В сферата на производствените отношения произтича постепенно и ускоряващо се разрушение на традиционната система на джендърното разделение на труда, отслабване на дихотомизацията и поляризацията на мъжките и женските социално-производствени функции, роли, занятия, сфери. Водеща, динамична сила на този процес са жените, които бързо усвояват мъжките професии, съревноват се с мъжете по ниво на образованост и т.н.

  2. В политическата сфера, паралелно с това и макар и с известно забавяне, се изменят и джендърните отношения към властта. Мъжете постепенно изгубват предишния монопол над публичната власт. Всеобщото избирателно право, принципът на гражданското равноправие на половете, увеличението на нормалното и реално представителство на жените във властовите структури са общи тенденции за нашето време. Това не може да не измени социалните представи на мъжете и жените един за друг и за самите себе си.

  3. В същата посока, но с много по-голямо хронологическо забавяне и количествени вариации, еволюират брачно-семейните отношения. В съвременния брак има много повече равенство, понятието за бащината власт все по-често заменя понятието за родителски авторитет, “справедливото разпределение на домашните задължения” се превръща в един от най-важните признаци на семейно благополучие. Класическият въпрос “Кой е глава на семейството?”, се заменя с въпроса кой взема важните решения. Общата психологизация на съпружеските и родителските отношения, с акцент върху взаимното разбиране, е практически несъвместима с “твърдата” дихотомизация мъжко срещу женско. Както и в други сфери на живота, тези промени засягат повече жените, отколкото мъжете, но все пак нормативните представи и психология на последните също се преустройват, особено сред по-младите, образованите и градските мъже.

  4. В 20. век съществено се промени характера на социализация на момчетата. Ранното и всеобщо училищно обучение повишава степентта на влияние на общността на връстниците, а не на родителите. А доколкото училището е съвместно, то намалява половата сегрегация и облекчава взаимното разбиране на момчетата и момичетата, създавайки психологически предпоставки за по-големи равни и широки кооперативни отношения между възрастните вече мъже и жени в различните сфери на обществения и личния живот.

  5. Измененията в структурата на джендърните роли се пречупват в социокултурни стереотипи на маскулинността. Въпреки че в масовото съзнание нормативните мъжки и женски свойства по старому изглеждат алтернативни и взаимнодопълващи се, принципът “или / или” вече не е господстващ. Много от социално значимите черти на личността се смятат за джендърно неутрални или допускат съществуване на групово-социални и индивидуални варианти. Идеалният тип на “истинския мъж”, който винаги е бил условен и често е проектиран в миналото, сега окончателно е загубил своята монолитност, а някои от неговите компоненти, например агресивността, по-рано считала се за положителна, са проблематични и дисфункционални, уместни само в определени, строго ограничени условия (война, спорт и т.н.) Това способства утвърждаването на възгледа за маскулинността като представление, маскарад, перформанс.

  6. Социокултурните промени се разпростират върху социалната представа за спецификата на мъжкото тяло, критериите за мъжка красота и границите на мъжката емоционалност и чувствителност. В условията на твърдите йерархически отношения, мъжката привлекателност се е асоциирала преимуществено с качества, основаващи се на силата и властта. “Възпитанието на чувства” у момчето практически се е свеждало до запазване на самообладание, нежността и чувствителността са се считали за проява на слабост и женственост.

    В Англия през 18. век чувствителността и деликатността на вкуса, включително и интересът към изкуството са се считали за конституционално свойство, характеризиращо жените. Философите на Просвещението повели специална кампания за реформиране и смекчаване на мъжките нрави в отношенията им с жените и децата. В началото, тези нормативни положения, изискващи от мъжете мекота и елегантност се отнасяли само за господстващите класи, при това се подчертавало, че тези качества не трябвало да прерастват в женственост (Баркър-Бенфийлд 1992). В следващите две столетия тази тенденция започнала да се разпространява над други класи и съсловия, въпреки че пролетарският канон на маскулинността до ден-днешен остава повече традиционен и твърд, отколкото буржоазния.

    Макар че правилата на етикета и добрият тон на пръв поглед да се оказват външни, тяхното усвояване променя не само мъжкото поведение, но и мъжката психика. Това се случва постепенно. Социално еманципираните и образовани жени имат високи изисквания от психологическо естество към мъжете, каквито малко мъже могат да удовлетворят. Това способства за развитието на по-сложна и фина форма на саморефлексия у мъжете и разбива образа на монолитното мъжко “Аз”.

  7. Усложняват се и взаимоотношенията между мъжете. Мъжките отношения винаги са били и си остават съревнователни и йерархични. Все пак в първобитния строй социалният статус и репродуктивния успех на самеца се определял от едни и същи качества. Елементарният биологически подбор, обезпечавщ преживяването на най-приспобимите особи, бил допълнен и отчасти заменен от социокултурния подбор, преимущество са получили не физически най-силните и агресивните, а най-умните и креативни самци, чиито социални постижения поддържат по-високия им статус, както и този на тяхното потомство, което естетствено привлича самките към тях. В човешкото общество мъжките йерархични системи се строят не по един, а по няколко несъвпадащи един с друг принципа. Въпреки че в различни среди и в различни стадии на жизнения път критериите на успеха могат да бъдат различни. “Съвременният мъж” винаги трябва да бъде “отгоре”, но значението на това понятие не е еднакво. Оттук също произтича многомерността в нормативните канони на маскулинността.

  8. Изменя се характера на мъжката сексуалност. Сексуалната революция на 20. век е била преди всичко женска революция. Идеята за равенство на правата и задълженията на половете в леглото - плът от плътта е общият принцип на социалното равенство. Сравнително-историческият анализ на динамиката на сексуалното поведение, постановките и ценностите за последното половин столетие, показват повсеместно рязко намаляване на поведенчески и мотивационни различия между мъжете и жените във възрастта на сексуалния дебют, броят на сексуалните партньори, проявите на сексуална инициатива, отношение към еротиката и т.н. При това, жените по-добре рефлектират и вербализират своите сексуални потребности, което създава допълнителни проблеми на мъжете, включително и така наречената изпълнителска тревожност. Масовото разпространение на по-рано забранените сексуални пози като “жената отгоре” и кунилингус, повишава сексуалното удоволствие на двамата партньори, а заедно с това е и символичен удар по хегемонията на маскулинността. Съвременните млади жени очакват от своите партньори не само потенция, но и разбиране, ласки, нежност, които в предишния джентълменски арсенал не са влизали. Много мъже се стараят да отговорят на тези потребности, в резултат на което понятието за секса като завоевание и победа се заменя от ценностите на партньорския секс, базиращ се на взаимното съгласие.

  9. Частният, но много важен аспект на този процес е нарастването на търпимостта към хомосексуалността. Еднополовата любов като факт подкопава илюзията за абсолютната противопоставеност на мъжкото и на женското. Хомофобията е конструиращият принцип на хегемонната маскулинност. Отношението на мъжете към феминността по определение е двойнствено: въпреки че в него присъства мизогенизъм, принизяване и унижаване на жените, “съвременният мъж” е задължен да обича жените и да изпитва влечение към тях. Точно обратното, влечението към друг мъж е една от причините за мъжката “неекспресивност” и затруднена мъжка комуникация. В съвременното общество хомофобията постепенно отслабва, при това, по-голямата търпимост към хомосексуалността се проявява при младите и образовани хора. Това обаче не увеличава броя на хората, които идентифицират себе си като гейове, сексуалната идентичност се превраща в по-маловажен нормативен признак на маскулинността.

Изброените размествания и тенденции се явяват повече или по-малко глобални, всеобщи и закономерни, но процесът е сложен, неравномерен и противоречив.

Преди всичко трябва да се има предвид, че главен субект и носител на социалните промени, разчупващи джендърния ред е не мъжът, а жената. Социалното положение, дейността и психиката на жените се променя, по-бързо и радикално в сравнение с тази на мъжката психика.

Вероятно проблемът тук е не толкова в по-голямата адаптивност на жените (по теорията на Геодакян (1991), а по-скоро в цялостната логика на социално-класовите отношения. Всички радикални, социални изменения се осъществяват от тези, които са заинтересовани, т.е. угнетените класи, в нашия случай - жените. Напротив, господстващата класа, обикновенно е заинтересована да запази статуса, когато промяната достигне определен праг и става необратима, започва “промяна на клериците”, преминаващи на страната на новите социални сили, а след това и по-масова преориентация на бившите елити, стремящи се да заживеят в изменящите се условия.

Такъв процес протича в джендърните отношения. Жените, стъпка след стъпка усвояват новите за тях занятия и видове дейности, което съпровожда тяхното психологическо самоизменение и промяна на тяхното колективно самосъзнание, включително и представата за това, как трябва да протекат взаимотношенията им с мъжете. Макар че не познавам систематични крос-културни изследвания, струва ми се, че и женското самоописание и женските образи на маскулинността са се изменили за последните деситилетия повече, отколкото мъжките. Проблемът не е в ригидността, в затвореността на мъжкото съзнание, а в това, че класата, която губи господстващите си позиции, не бърза да създава свои позиции и го прави само в ситуация на крайна необходимост.

Степените и темповете на промяна на джендърния ред и съответстващите му образи на маскулинността са твърде неравномерни

  • в различните страни

  • в различните социално-икономически слоеве

  • в различните социално-възрастови групи

  • сред различните типове мъже

Доколкото, преломът в традиционния джендърен ред е тясно свързан с общата социално-икономическа модернизация на обществото и утвърждаването на новите технологии, логично е да се предположи, че промяна в канона на маскулинността ще е по-значителна в промишлено развитите западни страни в сравнение със страните от третия свят. Количествените показатели като темп и ниво на социално-икономическо развитие определят характера на символическата култура на обществото, един от елементите на която е маскулинността, опосредствено, включвайки особеностите на традиционната култура и други национални свойства на съответната страна или етнос.

Това убедително се потвърждава от многогодишните крос-културални изследвания на холандския антрополог Герта Хофщеде, който емпирично е сравнил типичните ценностни ориентации на хората от различни култури по няколко признака, вкл. маскулинност и феминност (Хофщеде 1998).

Маскулинните общества, според Хофщеде се отличават от феминните по ред социално-психологически характеристики, далеч надхвърлящи границите на собствено-джендърната стратификация и отношение между половете. Първичните ценностни ориентации на маскулинната култура се отличават с висока оценка на личните успехи; високият социален статус се смята за доказателство на личния успех; цени се голямото, мащабното; децата са обучавани да се възхищават на силния; неудачниците се избягват; демонстрацията на успеха се счита за добър тон в общуването; мисълта тегне към рационалността; диференциацията в семейството е силно изразена; хората са много загрижени за самоуважението.

Ценностната ориентация на феминната култура, напротив, придвижва на преден план необходимостта от консенсус; цени се грижата за другия; щадят се чувствата на другите хора; ясно изразена е ориентацията към обслужване; малкото е красиво; има симпатия към страдащия; високо се цени скромността; мисленето е по-интуитивно ориентирано; принадлежността към някаква общност или група означава много.

Тези основни разлики се изявяват и в други сфери на обществения и личния живот. Обобщена справка за тези различия е представена в следващата таблица

Таблица 1. Ключови различия между феминните и маскулинни общества (по Хофщеде)

Феминни

Маскулинни

Обща норма

Господстващи ценности в обществото - грижа за другите и стабилност

Важни са хората и топлите отношения

Всички са длъжни да бъдат скромни

И на мъжете и на жените е позволено да бъдат нежни и да се грижат за отношенията

Симпатия към слабия

Малкото и бавното е красиво

Сексът и насилието в медиите са забранени

Господстващи ценности в обществото - материалният успех и прогрес

Важни са парите и вещите

Мъжът трябва да е напорист, честолюбив и твърд

Жените се предполага, че са нежни и се грижат за отношенията

Симпатия към силния

Голямото и бързото е красиво

Сексът и насилието са показани в обществото и медиите

В семейството

И майката, и бащата боравят както с факти, така и с чувства

Както момчетата, така и момичетата могат да плачат, но не са длъжни да се бият

Бащите боравят с факти, майките с чувства


Момичетата плачат, момчетата - не; момчетата са длъжни да се бият, когато ги нападат, момичетата - не

В училище

Внимание към посредствения ученик

Неудачите в училище не са от значение

У учителя се цени приятелското отношение

Момчетата и момичетата изучават едни и същи предмети

Внимание към отличника

Неуспехите в училище са нещастие

У учителя се цени блясъкът

Момчетата и момичетата изучават различни предмети

На работа

Работи се, за да се живее

Мениджърите се ръководят от интуиция и се стремят към съгласие

Акцентът е върху равенството, солидарността и качеството на труда

Разрешение на конфликти чрез компромис и преговори

Живее се, за да се работи

Мениджърите са длъжни да бъдат решителни и напористи

Акцентът е върху справедливостта, съревнователността и крайните резултати

Разрешение на конфликти по пътя на победа на “най-добрия”

В политиката

Идеал на обществото е всеобщо благоденствие

Необходимо е да се помага на нуждаещия се

Пермисивно1, общество на търпимостта

Висш приоритет - запазване на средата


Правителството харчи голяма част от бюджета за бедните страни

Правителството харчи много малко за въоръжаване

Международните конфликти се разрешават по пътя на преговори и компромиси

Сравнително много жени заемат избирателни политически длъжности

Идеал за обществото са големите успехи


Нужно е да се поддържат силните

Строго, крайно общество

Висш приоритет - поддържане на икономическия ръст

Правителството харчи сравнително голяма част от бюджета за помощи на бедните страни

Правителството харчи голяма част за въоръжение

Международните конфликти се разрешават по пътя на демонстриране на сила или по пътя на борбата

Сравнително малко жени заемат избирателни длъжности

Преобладаващи идеи

Господстващите религии подчертават взаимното допълване на половете

Освобождението на жените означава, че мъжете и жените трябва да носят по равно отговорност за задълженията към дома и на работа

Господстващите религии подчертават мъжките прерогативи.

Освобождението на жените означава, че жените се допускат до позиции, които по-рано са се заемали само от мъже

Сексуалност

Спокойно отношение към сексуалността като битово явление

Слаби забрани за открито обсъждане на сексуални въпроси

Сексологическите изследвания фиксират вниманието си върху преживяването и чувствата

Повече безбрачни съжителства

Малка зависимост от мъжа

Малки разлики между секса и любовта

Признаване на женска сексуална активност

Сексът се разглежда като партньорско отношение

По-търпимо отношение към мастурбацията и хомосексуалността

Моралистично отношение към сексуалността


Строги забрани за открито обсъждане на сексуални въпроси

Сексологическите изследвания фиксират вниманието си върху цифрите и честотите


Малко извънбрачни съжителства

Голяма зависимост на жената от мъжа

Големи разлики межди любов и секс

Норми за женска сексуална пасивност

Сексът често се асоциира с експлоатация на партньора

Нетърпимо отношение към мастурбацията и хомосексуалността

Източник: Хофщеде (1998: 16-17, 175).

“Маскулинността” и “феминността” в работите на Хофщеде са не психологически, а антропологически категории. Те фиксират различия не между индивиди, а между страни (на културата), които притежават подразбиращи се нормативни ориентири, с различна степен на изразяване. Една и съща страна може да бъде “феминна” по един параметър и “маскулинна” по друга, без да говорим вече за класови и социално-групови различия.

Въпреки че тези своийства се базират на житейски представи за феминността и маскулинността, те работят. При сравняване по методиката на Хофщеде на 50 различни страни и три региона, всеки включващ по няколко страни (Арабски страни, Източна Африка и Западна Африка) между тях се откроили съществени различия, несъвпадащи с нивото им на социално-икономическо развитие или богатство. “Маскулинни” са например: Япония, Австрия, Италия, Германия, САЩ, Великобритания, Мексико, Венецуела, Филипините. “Феминни”, с нисък бал на маскулинност се оказали: Скандинавските страни - Швеция, Норвегия, Дания, Финландия, Нидерландия, Франция, Португалия, Коста Рика и Тайланд. Това има важни социално-психологически и културни последствия.

В психологическата литература Маскулинността обикновено се отъждествява с Индивидуализъм, а Феминността с Колективизъм. Хофщеде подчертава, че статистически тези два периметъра са независими един от друг, “колективното” общество може да бъде маскулинно и обратното. Всяко общество само по себе си е уникално.

Тъй като степента маскулинност/феминност за всяка култура исторически е по-малко или повече стабилна, тя може да се измени в зависимост от конкретни социално-политически обстоятеласта. Войната, политическите кризи или подема на национални чувства създават повишено търсене на войни-герои и по този начин се повишава ценността на “маскулинни” качества.

Ръстът на национализъм и религиозен фундаментализъм в съвременността е най-мощният противовес на тенденцията за цивилизована “феминизация” на социокултурните ценности. Той способства за възраждане на най-архаичните и агресини форми на хегемония на маскулинността, дори и в тези страни, където националното начало е символизирано от женски образ (като руската “Майка Родина”). Същото може да се каже за всяка разновидност на фашизма. Култът към силата, дисциплината, държавността, вожда и нацията, задължително ще бъде култ към агресивната маскулинност, с посока против “женствената” и “слаба” демокрация.

Покрай национално-културните особености нормативните канони на маскулинността и ориентираното към тях поведение варира взависимост от социалното положение и образователното ниво на хората. По-образованите мъже се притесняват от примитивната, груба маскулинност, техните ценностни ориентации и стил на живот изглеждат по-цивилизовани, те с охота, не във всичко, приемат идеята за женското равноправие (често нямат избор, защото жените от тяхната среда са по-еманципирани и самостоятелни, а грубата сила ги отблъсква). В работническо-селска среда традиционният канон на маскулинността е по-силен и мъжете не се притесняват да го демонстрират публично. Психологически, на индивидуално ниво на анализа, съответните постановки зависят не толкова от личния социален статус на зрелия мъж, колкото от средата, в която е преминало детството и юношеството му, тези ранни влияния като правило не се изглаждат от последващия личен опит.

Още един водораздел - социално-възрастов. Много, както аскриптивни, така и реални (поведенчески) свойства на традиционната маскулинност, в частност, агресивността и сексуалността, са обект на оразличаване при подрастващите и при младите мъже.

В антропологическата литература съществува даже понятие “синдром на младия самец” (M. Daly and M. Wilson, 1994), свойство, което се среща при много видове животни и е свързано с повишена секреция на тестостерона. Сходството в поведението на самците-примати и младите мъже е подробно описано от етолозите. При животните самецът и през старостта е длъжен да остане агресивен, за да защити правата си. При хората има дълга родителска и семейна опека, а правовият ред прави това не толкова необходимо, въпреки че изработените през юношеството навици и репутацията на “доминант” помагат на мъжете и по-късно.

Младите мъже представляват особена социално-демографска група, която по своите физически (мускули, физическа сила, хормони), поведенчески (стадност, голяма съревнователност) и психологически свойства (любов към риска, отсъствие на грижа за личната безопасност, пренебрежение към собствения живот, желание да се разграничи, склонност към девиации) се различава от жените, както и от възрастните мъже.

Изразяването на тези черти зависи преди всичко от възрастта, също и от социалния статус (женените мъже са по-малко склонни към риск и авантюри от ергените, те имат друг стил на живот). Усвоените през юношеството стереотипи и идеализираните образи на маскулинността се съхраняват в съзнанието на много от възрастните мъже, независимо от собствения реален образ на живота, извикват носталгични чувства и нерядко се експлоатират и симулират от средствата за масова информация, попарта, имиджмейкърите.

Накрая индивидуално-типологическите различия. Въпреки че социо-нормативните образи и норми на маскулинността се създават и се поддържат от културата, различните типове маскулинност импонират на различен тип мъже (и жени) и имат своите психофизически, конституционални основи.

Класическият образ на мачото е създаден по образа и подобието на могъщия доминантен Алфа-самец. Тaкива хора съществуват и сега, съставлявайки, по предположението на А. Протопопова, от 10 до 20 % мъже. Въпреки че в съвременното общество този канон се е превърнал в дисфункционален, донасяйки повече неприятности, отколкото изгоди, неговите носители продължават да считат себе си за единствени “истински” мъже, съпротивляват се на промените, създават собствени закрити общества и намират такива сфери на живота, където тези качества могат да се проявяват безнаказано и да получават одобрение за това (война, силовите спортове) и т.н. Тъй като тези свойства са филогенетически най-древните и към тях е ориентирана всяка момчешка и юношеска субкултура, поддържа се и от много мъже, дори от тези, които не принадлежат към този тип.

Защитниците, идеолозите и носителите на “новата маскулинност” стават като по правило мъже, които по едни или други причини не са могли да влязат в този елитен мъжки клуб, изпитвали са през детството или през пубертета определени трудности с маскулинната идентификация и са открили за себе си по-приемлив канон на маскулинността. Разбира се, това е възможно да се е случило по чисто интелектуални съображения, по-често обаче тези мотиви се преплитат: трудностите в личен план помагат да се осъзнае “неправилността” на социалния стереотип.

По този начин поради социални и психологически причини са възможни различни канони на маскулинността, елементите на които се съчетават случайно. Затова “новата” маскулинност се различава от “старата” не така крайно, както би им се искало на радикалните феминистки.

Осъзнатите правила се улавят по-лесно от вербалните тестове и се изменят по-бързо и изцяло в сравнение с дълбинните диспозиции, от които зависи мъжкото поведение. Много от традиционните константи на мъжкото самоутвърждаване и самооценка не изчезват, а по-често се смекчават и видоизменят.

Аз забелязвам няколко такива константи:

1. Общият модел на мъжкото поведение и мотивация по старому предполагат проекция навън, желание да станеш нещо, потребността от постижение и успех (Need for Achievment) и инструменталният, в противовес на експресивността, стил на живот. Конкретното съдържание на тази потребност - какъв иска да стане мъжът, какво и как иска да постигне - може да се изменя или варира, но основополагащият тип на мотивацията остава един и същ. Отбелязваното от психолозите намаляване на разликите в това отношение между съвременните мъже и жени се обезпечава от изменението не толкова на мъжката, колкото на женската психика, с повишаване на материалните придобивки и реалните постижения на жените както в семейно-битовите, така и в социално-производствените отношения. Т.е. разликите между мъжете и жените намаляват за сметка на промяната не толкова на мъжете, колкото на жените.

2. Съхранява се извечната мъжка потребност да се различават от жените. Дистинкцията, отделянето, отграничаването от изначално женското, майчиното начало - необходим аспект на мъжката самоидентификация. Да бъдеш мъж - означава преди всичко да не бъдеш женствен, въпреки че този процес по-често се описва с психоаналитически термини и е признаван от практически всички психологически теории.

Маскулинната диференциация започва с отделянето на момченцето от първоначалната симбиоза с майчиния организъм и продължава във вид на серии “напускания” и “отделяния”, символизирани от такива “хирургически” метафори като обрязване или “мъжка рана”. Маскулинността е реактивно образование, протест срещу майчината опека, разпространяваща се и върху другите жени след това.

Този разрив е жизнено необходим. Прекалено нежната и едновременно властна майчина любов прави момчето пасивно, неприспособимо към трудностите на живота. Все пак самото отделяне си остава болезнено и травматично. Едно от средствата на неговото психологическо оправдание и легитимация е мъжкото презрение към женствеността, поетизация на изключителната мъжка дружба (и едновременно - ненавист към хомосексуалността). Темата за ненавистта към майката и страхът пред жените често се срещат в митологията и изкуството.

3. Най-важната социална институция, способстваща за формирането и поддържането на специфични маскулинни ценности, самосъзнание и стил на живота, остава йерархическата мъжка общност.

Говорейки със думите на Шекспир, “синът на жената е сянка на мъжа, а не негово подобие” (Шекспир, Хенри IV, част 2, акт 3, сцена 2). Момчето правят мъж не жените, а другите мъже, собственият баща, с който то се идентифицира, или възрастните мъже, извършващи над него обреди на инициацията, или обществото на еднополовите връстници, за които Франсоа Мориак е писал, че са най-добрите възпитатели, по-добри от родителите, защото са безжалостни.

В древните общества затворените мъжки общности (мъжките домове, групата на възрастните и т.н.) и свързаният с тях обред за инициация е бил институционализиран и е имал свещено, сакрално значение. Обобщени етнографски данни за 186 доиндустриални общества (Шлегел и Бари 1991) показали, че в живота на момчетата групата на връстниците играе значителна роля, в сравнение със същата в живота на момичетата. Момчетата по-рано се отделят както от семейството, така и от обществото на възрастните мъже и имат повече извънсемейни задължения. Момчешките групи се отличават и с висока вътрегрупова и междугрупова съревнователност, имат израз на йерархична структура и дисциплина. Освен това групите на момичетата обикновено функционират на основата на приетите в дадено общество норми и правила, докато в периода на юношеските години момчетата често са в конфликт със същите норми, т.е. при момчетата антинормативното поведение е по-често срещано, а възрастните считат това за нормално.

Раннобуржоазното европейско общество се е опитало да отслаби тези мъжки приятелства, съсредоточвайки социализацията на децата в семейството или предавайки ги в ръцете на професионалните възрастни възпитатели. Неформалните еднополови групи се възпроизвеждат от самите момчета както в училище (дори при съвместно обучение), така и извън него, а децата, забелязани в нарушение на тези символични граници и с кросджендърно поведение, потвърждават стигматизацията и дискриминацията. Без да се отчитат педагогическите усилия, специфичните норми на мъжко общуване, както и езикът и ценностите се съхраняват и се предават от поколение на поколение. Вярността към своята група е най-важната нравствена ценност за момчетата и юношите. Въпреки че съвместното обучение, преобладаващо в болшинството западни страни, има и много безспорни плюсове от гледна точка на възпитанието на джендърното равенство и смекчаване на агресивността на момчетата, у някои педагози това предизвиква съмнение. Именно в еднополовите групи на връстниците мъжете изработват такъв специфичен кодекс на честта, в който се оглеждат (а често го и коригират) в живота.

4. Хомосоциалността, ориентацията за общуване преимуществено или изключително с представители на собствения пол, отличаваща мъжете от жените, съществува и зад границите на подрастващата възраст.

На темата male bonding е посветена огромна антропологическа, историческа и психологическа литература. Един от учените, например, авторът на знаменития бестселър “Мъжете в групите” (1969) Л. Тайгър, счита, че мъжката хомосексуалност често е проявление на по-общия феномен на мъжката солидарност. Други, напротив, виждат в мъжкото приятелство проявление на неосъзнатия, латентен хомоеротизъм.

И след изчезването на древните мъжки съюзи емоционалната привързаност към извънсемейно общуване на мъжете останала еднополова. През 1710 г. в Лондон за население от 800 000 имало около 2000 изключително мъжки кафенента. По-късно ги заменили разнообразните, затворени за жените, мъжки клубове. Сегрегацията в общуването консолидирала маскулинността, затова мъжете я охранявали всячески, едновременно с това затруднила взаиморазбирането на мъжете и жените. Английската писателка Джейн Остин написала през 1816 г., че “едната половина на човечеството не може да разбере удоволствията на другата половина”.

В съвременното общество броят на изключително мъжките общества и учреждения рязко е намалял. Дори армията е престанала да бъде чисто мъжка институция. Въпреки това потребността от затворено за жените общуване и със себеподобни при мъжете е по-старому голяма, а изключителното мъжкото приятелство остава предмет на култ и носталгия.

Трудно е да се разбере дали изключително мъжките форми на развлечение и масова култура, като футбол или рок-музика, е проява на спецификата на мъжките групови интереси или техният основен смисъл се свежда именно до консолидацията на мъжката обособеност. Състезателният спорт и рок-музиката служат за утвърждаване на фалическото начало, на мъжката сила и солидарност, а приобщаването към тях е психологически еквивалентно на ритуала на инициацията.

Колкото по-забележително е присъствието и влиянието на жените в публичния живот, толкова по-силно мъжете ценят такива развлечения и дейности, където могат да останат сами, да почувстват себе си свободни от жените, да нарушат потискащите ги правила на етикета, да разпуснат, да отприщят агресивните чувства и емоции. Това е съпроводено с известни социални издевателства (хулиганство, пиянство, акт на вандализъм), но пък изпълнява важна компенсаторна функция и затова не може да бъде изкоренено.

5. Независимо от разчупването на джендърното разделение на труда и отслабването на соционормативните канони на маскулинността, се съхраняват и определени когнитивни джендърни различия, особено по посока на интересите и съдържанието на дейностите. Дори когато мъжете и жените извършват практически една и съща работа, те не я правят по един и същи начин и се ръководят от различни мотиви. Макар глобалните теории за различията на мъжкия и женския стил на мислене (например Карол Джилиган) да остават спорни и да нямат строго емпирично потвърждение, а индивидуалните вариации да имат превес над междуполовите, съществуването на такива различия не предизвиква съмнения у никого.

Например съвременият баща значително по-често от “традиционния” обръща внимание на децата си и играе с тях, т.е. изглежда по-“женствен”. Но при по-дълбок анализ се изяснява, че женските игри с децата обикновенно са продължение на грижата за тях (майката се старае да успокои детето, да го дундурка и т.н.), а мъжете правят точно обратното - подхвърлят детето, пробуждат неговата активност.

Съвременните мъже почти не отстъпват на жените по грижата за своето тяло, с охота го показват, харчат много пари за козметика, неща, които по-рано са били смятани за недопустими и т.н. Излагайки на показ тялото си, мъжът демонстрира вече не само сила и самообладание, но и емоционалните си възможности, тялото става съсредоточие на чувствена наслада и сексуална съблазън. При това мъжкият канон за красота се различава от женския, “унисекса” не се харесва на всеки.

Глобалната “феминизация” на мъжете е такова опростяване, каквото е и всеобщата “маскулинизация” на жените. Става дума за снемането на норматвни забрани и ограничения, което позволява да се проявят индивидуални свойства, без задължително да са свързани с пола, като половите различия стават по-индивидуални и незабележими.

6. Съхранява сексуалността си и такава особеност на “мъжкия характер” като агресивността и склонността към насилие. Този проблем предизвиква особено горещи спорове сред учени и публицисти.

Едни от авторите твърдят, че самата природа на мъжа го кара да бъде насилник и агресор, защото агресивното поведение се детерминира и се стимулира от тестостерона, а опитът за модификация е еквивалентен на кастрация или психологическа девирилизация2.

Други, пък считат мъжката агресивност за следствие от неправилното възпитание на момчетата и изискват то да бъде променено. Според мнението на популярната американска писателка Мириам Мидзян, автор на книгата “Момчетата ще си останат момчета. Как да се разкъса връзката между маскулинността и насилието” (1991), да се спаси човечеството от мъжката агресивност може по пътя на радикалното изменение на възпитанието на момчетата. Нужно е от ранно детство момчетата да бъдат подготвяни за бащинството, да бъдат учени да разрешават конфликтите по мирен начин, а също и да поощряват участието на бащите във възпитанието на децата. Над поведението на зрелите мъже е нужен контрол и цензура. Следва да се забранят всички видове агресивни спортни игри, включително футбола и бокса, децата са длъжни да гледат по телевизията само програми без агресия и секс, а на подрастващите не би следвало да се продават дискове с хеви метъл и т.н.

Лично аз се отнасям скептично към подобни наредби, в основата на които лежи желание да се въведе нова природа на смирени “домашни” мъже. Мъжката агресивност действително има природни предпоставки, тя се явява и чисто биологически феномен и не винаги е антисоциална. Понятията агресия и насилие (violence) не съвпадат и двете явления могат да бъдат както антисоциални, така и напълно нормативни. Под агресивност много психолози разбират висока съревнователност, енергия, предприемчивост, готовност и умение да се отстояват интереси, стремеж към власт и т.н. Вероятността от съчетаване на тези мотиви или тяхната реализация с употребата на насилие зависи, от една страна, от приетите в обществото методи за разрешаване на конфликтите, от наличието на т.нар. “култура на насилието”, а от друга - от индивидуалните особености на личността.

При животните и примитивните човешки общности тези два момента често са преплетени. В книгата на Ричард Ренгъм (известен приматолог, професор по биологическа антропология в Харвардския университет) и Дейл Петерсон “Демонични самци. Маймуните и произход на човешкото насилие” (1996), получил високата оценка на специалистите приматолози, се привеждат страшни, но убедителни данни за жестокостта и агресивността на самците, като при това именно тези качества обезпечават високия ранг на самеца и господстващото му положение в стадото. Въпреки това формите и характера на вътрешногруповото насилие (против кого е насочено и как се проявява) зависят от особеностите на видовия характер на живота. При някои видове самките прибягват към насилие по-често, отколкото самците, а някъде самците са миролюбиви като цяло.

При човека съотношението на агресивността, доминантността, насилието и антисоциалното поведение е още по-сложно. Да бъде извадено механично от нивото на тестостерона е невъзможно. На първо място, е нужно да се различава базовото, повече или по-малко постоянно, ниво на тестостерона и неговите временни, ситуативни флуктуации. На второ място, трябва да се различават съревнователно-доминантното от агресивно-насилственото поведение. На трето място, между нивото на тестостерона и поведението съществува обратна взаимовръзка. Измерването на нивото на тестостерона в ситуация на състезание (опит е правен с участници в състезания по тенис и борба, на студентите по медицина след изпит и на кандидатстващи за работа след интервю) е показало, че при победителите нивото на тестостерона рязко се повишава, а при загубилите нивото остава същото или се снижава. При това ключов фактор е бил не сам по себе си тестостерона, а достигането на успеха: в резултат от преживяването на успеха, дотигнат в борбата, секрецията на тестостерон се повишава, но да се предскаже според нивото на тесторена кой ще е победител е невъзможно. Впрочем, това важи и за жените (вж. Кемпър 1998)3.

Както показват психологическите изследвания, не всички момчета и мъже са напористи и агресивни. Агресивността на групата на момчетата и мъжката компания не е толкова индивидуално-психологически, колкото групов феномен: силните и агресивни момчета по-лесно завоюват господстващо положение в йерахическата структура на момчешката група. Това способства за утвърждаването на съответния стил на взаимоотношенията и системата на ценности, които предявяват останалите в качеството на норми, независимо от техните индивидуални качества. Момчетата се учат един друг да се карат, да бъдат резки и да не допускат “лигава нежност”.

Отъждествяването на маскулинността с насилието е психологически типично не толкова за силните, колкото за слабите мъже, които не са сигурни в своята маскулинност и на които им се струва, че отвсякъде ги дебне опасност. Това е типично, в частност, за много политически екстремисти, както с ултрадясно, така и с ултраляво мислене. Американският терорист Тимоти Мак Вей, устроил известния взрив в Алабама, по спомени на негови съармейци, бил раним и неуверен в себе си човек, който с всички сили се стараел да бъде твърд и рязък. В автобиографията на лидера на американските ултрадесни Пет Буканан се подчертават не толкова безчислените му скандали в училище, колкото историята за неговия баща-тиранин, който подстрекавал сина си към регулярно напиване.При това и вкъщи, и в училище действала строгата забрана да се изразяват нежни чувства: “Демонстрацията на емоции и чувства се считали за недостойни за мъжете, ние бяхме длъжни да се отнасяме стоически към болката.” (Цит. по Савран 1998: 209).

Психолозите предполагат, че търпимостта и доброжелателното отношение към емоциите и чувствата при момчетата способства за намаляване на потенциалната агресивност, а социалният плурализъм позволява тя да се локализира в някакви социално приемливи канали (спорт или рок музика). На това се основава педагогическата стратегия на психологическото “разоръжаване” на мъжете и възпитанието на момчетата в духа на мира и сътрудничеството.

През септември 1997 година ЮНЕСКО проведе специално събрание на експерти на тема “Ролята на мъжете в перспективата на културата на света”. В своя доклад “Оръжието и мъжа” Робърт Конел говори, че “няма по-убедително свидетелство от това, че основни проводници на насилието в съвременния свят са мъжете, а за културна основа в повечето общества, стои мъжкият характер”.

В резултат от петнайсетдневна дискусия експертите “достигнали до извода, че нещата са свързани с ролята на мъжа в света, а проблемът за насилието и мира може да бъде успешно решен в рамките на по-широко движение в посока на равенство между мъжете и жените и отказа от насилие”, и изнесли редица социално-педагогически доклади, от рода на това, че училищната система е длъжна да “приучва момчетата и момичетата, както и преподавателите към навика конфликтите да се разрешават по пътя на изразяване на емоции и междугрупови комуникации и “да се разработват учебни планове и учебници, които нагледно да свидетелстват за ненасилственото и неагресивно поведение на мъжете”.

7. Съхраняват се и някои от особеностите на мъжката сексуалност. При всичките изравнявания на мъжките и женските сексуални сценарии, младите мъже по старому отъждествяват маскулинността със сексуалността, осмисляйки последната количествено - с размера на пениса, силата на ерекцията, честотата на сношенията и количеството жени.

Какви ли не са били социалнокултурните източници и съдби на фалическия символизъм и фалокрацията, мъжката ерекция, както би казал В. И. Ленин - това е обективната реалност, дадена (или недадена) ни в усещанията, към които всички мъже, пък и жените са чувствителни. Говорейки с думите на Виктор Ерофеев “мъжът започва със сутрешната си ерекция. В повечето случаи с нея и завършва” (1999: 9).

Мъжката сексуалност остава по-екстензивна, предметна, несвързана с емоционална близост, преживява се не като отношение, а като завоевание и постижение. Почти всеки млад Вертер по старому завижда на Дон Жуан. Много юноши асоциират зрелостта с началото на сексуалния живот, при това вирилността отъждествяват с потенцията, а нейната реализация с агресивността и насилието. Печалното потвърждение на това е статистиката за изнасилванията. Около една четвърт от всички изнасилвания и половината от сексуалните престъпления срещу деца се извършват от подрастващи и юноши.

Както и при другите случаи, насилствената агресия и сексуалното насилие са резултат от преплитането на социокултурни и индивидуално-психологически фактори. Американските студенти, извършили сексуални нападения над жени, се отличават преди всичко със сексистки разбирания, отношение към жените като към обект, при това тези разбирания се споделят от приятелите на същите млади хора. В същото време най-важната психологическа черта на младите мъже, водещи интересен сексуален живот и имащи връзка с голямо количество жени, е любовта към новото и риска, които се корелират с хипермаскулинността, физическата привлекателност, емоционалната разкрепостеност и повишеното ниво на тестостерон (Богарт, Фишер 1995). С други думи, тези млади хора, обективно по-сексуални от другите, персонифицират в себе си традиционни ценности на мскулинността - предприемчивост, смелост, разкрепостеност, любов към риска и т.н.

Това им дава сериозни предимства пред връстниците. По данни на американско изследване (Фелдман и др. 1995) момчетата, които са имали най-голяма популярност сред връстниците си в 6. клас, не само са запазили водещото си положение в по-горните класове, но и по-рано са започнали сексуалния си живот и са имали сексуални партньори. Това означава, че момичетата обичат тези момчета, че те се ползват с популярност и в групата на момчетата. Обратната страна на медала - именно тези юноши са най-склонни към прояви на сексуална агресия и злоупотреба с доверието на своите приятелки, а също и към употреба на алкохол и наркотици.

Този пример убедително показва несъстоятелността на всяко просто решение. От морална гледна точка Дон Жуан е отрицателна фигура, безнравствена и социално опасна, но даже да се остави на страна неговата потенциална репродуктивна ценност (в света на еволюционната биология Дон Жуан произвежда повече потомци от срамежливия Вертер, а неговата активност и енергия могат да бъдат социално полезни), той се харесва на много жени и на хомосексуални мъже. Едва ли е възможно да бъде превъзпитан, а ако бъде убит, ще пострадат всички, които го харесват (дори и тези, които са плакали от него). Докато в света на логиката за съхраняване на околната среда Дон Жуан има не по-малко права да съществува, отколкото усурийският тигър, а също и който и да е вегетарианец.

Толкова привлекателни и толкова опасни типове с аналогични психофизиологични свойства има и сред жените. Кармен, видяна позитивно като жена-майка, явно няма да се харесва, но ако майките, каквито и да са те, са нужни, то и бащите би трябвало да са нужни също.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Пермисивно - позволяващо, успокояващо (бел.ред.). [обратно]

2. Девирилизация (от вирилизация) - мед. не поява на мъжки полови белези (бел.ред.). [обратно]

3. Относно най-новите данни за връзката между тестостерона и доминантността у мъжете вж. кръглата маса по статията на Мазур и Буут (1998) (бел. авт.). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Баркър-Бенфийлд 1992: Barker-Benfield, G. J. The Culture of Sensibility. Sex and Society in Eighteenth-Century Brittain. The Univ. of Chicago Press, 1992.

Богарт, Фишер 1995: Bogaert, A. F., Fisher, W. A. Predictors of university men’s number of sexual partners. // Journal of Sex Research, 1995, vol. 32, # 2, pp.119-130.

Геодакян 1991: Геодакян, В.А. Эволюционная теория пола. // Природа, 1991, № 8.

Ерофеев 1999: Ерофеев, В. Мужчины. Изд.3. Москва: Подкова, 1999.

Кемпър 1990: Kemper, Theodor D. Social structure and testosterone: Explorations in the socio-bio-social chain. Rutgers University Press, 1990.

Конел 1998: Connell, R. W. Introduction: Stidying Australian Masculinities. // Journal of Interdisciplinary Gender Studies, Dec. 1998, Vol. 3, # 2.

Мазур, Буут 1998: Mazur, А., Booth, А. Testosteron and Dominance in Men в журнале Behavioral and Brain Sciences, 1998, vol.21, pp. 353-397.

Мидзян 1991: Miriam Miedzian. Boys will be boys: Breaking the link between masculinity and violence. NY: Doubleday, 1991.

Ренгъм, Петерсон 1996: Wrangham, R., Peterson, D. Demonic Males. Apes and the Origins of Human Violence. Boston: Houghton Mifflin, 1996.

Савран 1998: Savran, D. Taking it like a man. White masculinity, masochism and contemporary American culture. Princeton Univ. Press, 1998.

Фелдман и др. 1995: Feldman, S. S., et al. Patheways tp early sexual activity: A longitudinal study of the influence of peer status. // Journal of Research in Adolescence, 1995, vol, 5, pp. 387-412.

Хофщеде 1998: Geert Hofstede and Associates. Masculinity and Femininity. The Taboo Dimension of National Cultures. Sage Publications, 1998.

Шлегел и Бари 1991: Schlegel, A., Barry, H. Adolescence. An Anthropological Inquiry. NY: Free press, 1991.

ЮНЕСКО 1997: ЮНЕСКО. Роль мужчин в перспективе культуры мира. Доклад совещания группы экспертов. Осло, Норвегия. 24-28 сентября 1997 г.

 

 

© Игор Кон
© Галина И. Георгиева - превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2006, № 2 (75)