 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЛАСЪТ НА ЛИРАТА
Отлитат дните като ято
от грижи, радост и копнеж.
Аз следвам лирата, която
криле ми даде за летеж.
Тук, в моя свят, събуждащ завист,
преплитам в образ лъч и мрак,
умирам в залеза на август
и в думите възкръсвам пак!
Все още ме зоват в полята
съзвездия от доброта.
И нека мълнията мята
стрелите си - аз пак летя.
С крилете си любов вещая.
Ти устрема ми как ще спреш?
Животът ми и там - накрая -
е пак загадъчен летеж.
1987
© Яугения Янишчиц
© Христо Попов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
13. 02. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.