|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МИГНОВЕНО ЩАСТИЕ
web | Светлината
на света
Когато при челна стойка преброявам семейството
и зная, че никой не липсва,
понеже всички страхливо треперят и притеснени
стоят в полукръг безмълвно,
понеже таткото показва, какво още
като старец му се удава -
на седемдесет, седемдесет и пет,
с навирен дупешник, краката криви, -
и аз близо до земята виждам,
че всички внуци са наглед добре,
синовете, дъщерите са красиви
в своите кризи и до един с главата горе,
светът сякаш си е в ред
и за удивление достоен,
догдето съм с главата долу;
ала после се разклаща онова, което само бе
предположение и - траяло за миг -
ме бе направило щастлив в обратна стойка.
2003
© Гюнтер Грас
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|