БАЛАДА ЗА ЧЕРНИЯ ОБЛАК

web | Светлината на света

В пясъка,
останал от зидарите,
мъти една квачка.

Отляво,
откъдето винаги пристига влакът,
се зададе черен облак.

Безукорна бе квачката,
усърдно беше яла от варта,
неприбрана също от зидарите.

Облакът обаче сам се препитаваше,
излизаше от себе си,
но все оставаше окръглен.

Сериозни и внимателни
са отношенията
между квачката и нейните яйца.

Когато свъсеният облак
надвисна над безукорната квачка,
той се държеше, както облаците се държат.

Но и самата квачка се държеше,
както квачки се държат,
щом над тях надвиснат облаци.

Тези отношения обаче
забелязах аз,
застанал зад фургона на зидарите.

Не, не полетя светкавица
от облака,
за да подаде на квачката ръка.

И ястреб нямаше,
да връхлети от облака
към безукорната перушина.

Отляво и надясно,
както правеше и влакът,
облакът отмина, и бързо се смали.

Никой никога не ще узнае
какво се случи с тези четири яйца
под квачката, под облака,

в пясъка, останал от зидарите.

1960

© Гюнтер Грас
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008