ШВЕЙЦАРСКИ ПСАЛМ III

web | Светлината на света

Някога бях жаден за вярата ти
  Страна моя!
Сега съм жаден за твоята правдивост
  Наистина
Задниците на твоите прокурори и съдии
  Тъй тегнат върху нея
Че едва понасям вече думичката "свобода"
  Понеже постоянно е в устата ти
За да докажеш достоверността си
  В която никой повече не вярва
При тебе сигурни са още само банковите тайни.

Какво е станало от тебе, страна моя?

Когато сутринта събираш средства
  За негрите в Биафра или другаде
Вечерта си лягаш, монахиня и проститутка едновременно,
  С главатарите им сред чаршафите
И сключваш оръжейни сделки
  За да могат тези, с които спиш,
Да стрелят срещу другите, за които си събирала дарения,
  А когато хванат твоите сутеньори
Те нищичко не знаят.

Издържана от укриватели на данъци от цялата планета
  Наливаш на генерал Уестморленд* уиски
И в късна доба вдигаш с него тост за спасението
  На Запада.

Горко на всички, които не мислят като тебе
  Твоите професорски катедри
Са прочистени и от прашинчица марксизъм
  Твоят патриотизъм е така стерилен и без микроорганизми
Че действително на неговата почва нищо вече не вирее
  Всяка нова мисъл е за тебе като чума
Така живееш в постоянен страх от хрема или дребна шарка
  А всъщност имаш рак, ала не искаш и да знаеш
А психиатрите смутено се почесват зад ушите
  Заговорят ли за теб, но ти не даваш да ти се приказва
Който иска да ти проповядва друг морал
  Ще го накараш да почувства твоя.

Нямам нищо против твоята войска. О, този доблестен съюз
  Напердашил някога австрийци и бургунди
  И германци.
Напердашил угнетените от чужди угнетители
  Но преди всичко напердашил себе си
Докато, слава богу, Наполеон така основно го е напердашил
  Че оттогава вече е миролюбив
И въоръжен опазва границите ни
  Както си въобразява
Понеже всъщност ни опазват
  Главно сделките.

Нямам нищо против този ни съюз. Ставаш негов член
  Недоброволно, тъй пише в уставите
Но щом нападне хора
  Които не го смятат за безусловно нужен
Аз го нападам
  В името на свободата
Която той си дава вид, че защитава.
Той не е опората на моята страна.
Опората на моята страна са тези, които мислят
  А не онези, които маршируват.

Клети Вилар**
  Убийствата осъдил
Осъден си в една страна
  Която трупа печалби от убийства.
Твоята чистота ще ни е пример.
Твоята смелост ще е наша.
Смелост да живееш в една страна
  Където постепенно става срамно
Да подадеш ръка на депутат.
Все още има неколцина мислещи, но мнозинството
  Ги стъпква в подмолите
Заклеймява ги като швейцарци от каналите. Така
  Като къртици те подриват
Почвата, която те държи, моя страна
  И с времето променят онова
Което смяташ за непроменимо
  С осквернен швейцарски паспорт в джоба.

1971

** Артур Вилар (1917-1995) - швейцарски учител, социалдемократ и пацифист, осъден два пъти на затвор заради отказа му от военна служба - Б. пр.

© Фридрих Дюренмат
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008