Хенри Дейвид Торо

web | Живот без принцип

Когато по мръкнало вървях през гората към къщи, нарамил връзката риба и въдицата, един мармот прекоси пътя ми, при което ме обзе непознато дивашко опиянение - настървих се да го сграбча и да го изям суров; не че бях гладен, предизвика ме неговата първичност. Така на два-три пъти, докато живеех край езерото, се усетих да душа из гората с необуздаността на изгладняло куче за къс еленово месо и нямаше плячка, която да утоли страстта ми за дивеч. Всеки мирис на диво ми бе станал неимоверно познат. Тогава установих у себе си, и все още го установявам, съществуващото у повечето хора влечение към един по-висш, или още наричан духовен живот, но също и към примитивен, див живот, като еднакво благоговеех и пред двата. Обичам първичното не по-малко от доброто. Първичната тяга към неизвестното, която се усеща при риболова, още веднъж ме убеди в това. Понякога ми е приятно да сграбчвам буйно живота и да прекарвам времето си досущ като животните. Навярно на тая своя предразположеност и страст към лова още от най-ранна възраст дължа чувството си на близост с Природата. Тъй човек се озовава в места, които иначе биха останали непознати за него. Рибарите, ловците, дърварите, както и останалите люде, прекарващи живота си в полята и горите, самите те в известен смисъл част от Природата, имат по-подходяща нагласа да я наблюдават в минутите на отмора, отколкото философите или дори поетите, които пристъпват към нея с готови очаквания. Природата не се бои да им се представя. Пътешественикът из прериите обикновено е ловец, по горните течения на Мисури и Калъмбия - трапер, а покрай водопада Сейнт Мери - рибар. Ако обаче е само пътешественик, той научава нещата от втора ръка, половинчато, та ето защо е лош познавач. Особено интересно е, когато науката потвърди това, което пътешествениците вече знаят на дело или по инстинкт, тъй като единствено тогава тя става действително ХУМАННА, доколкото е следствие от човешкия опит.

Грешат тия, които смятат, че янките имали малко развлечения, понеже празниците им не били достатъчно, че мъжете и момчетата не играели толкова разнообразни игри, колкото се играят в Англия, защото тук по-примитивните и самотни забавления като лова, риболова и другите подобни били все още твърде застъпени. Днес почти всяко новоанглийско момче нарамва ловджийска пушка между десетата и четиринадесетата си година, а ловната и риболовната му територии никога не са ограничавани както в резерватите на английските благородници и са по-необятни дори от тия на диваците. Нищо чудно тогава, че това момче не играе често на улицата. Впрочем вече се наблюдава известна промяна, дължаща се не на нарасналата хуманност, а на нарасналия недостиг на дивеч - ловците навярно са най-добрите приятели на ловуваните животни, без да изключваме Дружеството за защита на природата.

При все това, додето живеех край езерото, от време на време ми се приискваше да разнообразявам храната си с риба. Ходех за риба, воден от същата потребност, която са изпитвали първите риболовци в света. Всички доводи за хуманност, които привеждах, в случая се оказаха насилени и засягаха повече философията, отколкото чувствата ми. Говоря само за риболова, понеже нямам същото отношение към лова и преди да се заселя в гората, продадох пушката си. Не че съм по-малко хуманен от другите хора, но не установих особено въздействие върху чувствата си; не изпитвах жалост нито към рибите, нито към червеите. Беше въпрос на навик. Колкото до лова, през последните години, в които носех пушка, се оправдавах пред себе си с това, че научавам орнитология и издирвам непознати и редки птици. Е, сега признавам, че съществува далеч по-добър начин за изучаване на орнитология. Той изисква такова голямо съсредоточаване върху птичите навици, че дори само тая причина е достатъчна, за да зарежа пушката. И все пак - въпреки всички възражения от гледна точка на хуманността - аз определено се съмнявам в съществуването на равностойно полезни занимания, които да заместят лова; затова, когато приятелите ме питат настойчиво дали да разрешават на синовете си да ловуват, припомняйки си, че това е една от най-благотворните съставки на образованието им, аз отговарям утвърдително: да, правете ги ловци! Макар отначало само заради спортната страст, а после - по възможност - да станат могъщи ловци, на които никой едър дивеч в тоя или оня пущинак не ще се опре - направете ги ловци и риболовци на човеци¹. Дотук споделям мнението на Чосъровата монахиня:

"За приказки не давам пет пари,
Че уж ловците не били добри."²

В определен период от живота на всеки човек, както и от историята на човечеството, ловците са минавали за "съвършени люде", както са ги наричали алгонкуините. Можем само да съжаляваме момчето, което никога не е гръмвало с пушка - от това не е станало по-хуманно, просто в образованието му е допуснат съществен пропуск. Такъв бе моят отговор, що се отнася до увлеклите се по лова младежи, като оставах с надеждата, че те скоро ще надраснат увлечението си. Няма човек, прехвърлил безгрижната момчешка възраст, който безотговорно да убие създание, също като него дарувано с живот. В предсмъртна опасност заекът пищи като дете. Предупреждавам ви, майки, симпатиите ми невинаги съблюдават обичайните ФИЛАНТРОПИЧНИ разграничения.

Именно чрез това започва запознанството на младежите с гората и се проявява най-същинската част от личността им. Известно време те остават ловци и рибари, додето накрай (стига семената на по-смислен живот да са засети в тях) открият същинското си призвание на поети или, да кажем, естественици и захвърлят пушката и въдицата. В това отношение повечето хора така и не порастват. В някои страни не е рядкост да видиш пастор на лов - но макар да го бива за добро пастирско куче, от него не става добър Пастир. С изненада установих, че единственото занимание освен дърварството, ледодобива и другите подобни, което привлича към Уолдън за цял предобед съгражданите ми, било бащи или деца, е риболовът. Тия рибари, ако не си тръгнат с дълъг наниз риба, обикновено не се чувстват доволни, сиреч добре оползотворили времето си, и никак не мислят за това, че са имали щастието да съзерцават езерото. Ходят за риба стотици пъти, додето накрай рибарската им страст се уталожи на дъното, а подбудите им се пречистят - ала тоя пречистващ процес несъмнено е протичал у тях от самото начало. Губернаторът и неговите съветници смътно си спомнят езерото, понеже са ходили за риба като момчета, но отсега насетне ще го забравят, защото са вече твърде стари и издигнати за риболов. И въпреки това се надяват, че един ден и те ще отидат на небето. Ако законодателите проявяват интерес към езерото, то е само за да определят броя на необходимите за там въдици, но те нищичко не подозират за оная върховна въдица, която може да изтегли цялото езеро, използвайки за стръв тях самите. Така - дори и в цивилизованите общества - човешкият ембрион минава през ловджийски стадий на развитие.

През последните години установих, че риболовът ме кара да губя по малко от самоуважението си. Многократно съм се уверявал в това. Умел рибар съм и както повечето си побратими притежавам известен риболовен инстинкт, който навремени особено се изостря, но винаги след риболов чувствам, че би било по-добре да не бях се захващал. Мисля, че не се лъжа. Това чувство е неясно като първите утринни зари. Моят инстинкт несъмнено принадлежи към по-низш природен порядък - но тъй или иначе с всяка изминала година рибарят у мен изчезва, макар от това да не ставам по-хуманен или по-мъдър. Понастоящем вече не съм никакъв рибар. Ясно ми е обаче, че ако живеех в някой пущинак, неволята би ме върнала към лова и риболова. В животинската храна има нещо крайно нечисто, та започнах да разбирам тегобите на домакинския труд, както и стремежа да се носят винаги - колкото и да е трудно - чисти и спретнати дрехи и да не се допускат вкъщи никакви неприятни миризми и гледки. Тъй като бях месар, калфа и готвач на самия себе си, както и господар, комуто се сервира, аз имам необичайно всестранен опит в това отношение. Основното ми възражение срещу животинската храна е нечистотата й; освен това уловената, изчистена и сготвена риба сякаш не ме засищаше. Това се оказа несъществена и ненужна храна, която не оправдава загубеното за нея време. Малко хляб или няколко картофа вършат същата работа, спестявайки усилията и мръсотията. Като редица свои съвременници и аз рядко вкусвах животинска храна, чай, кафе и прочие, но не защото им приписвах някакви неблагоприятни въздействия, а защото не допадаха на нагласата ми. Отвращението от животинската храна не е въпрос на опит, а на инстинкт. Изглеждаше ми по-привлекателно да живея примитивно и да понасям всякакви трудности; и макар че никога не го постигнах, все пак достатъчно се доближих до тоя начин на живот, за да задоволя въображението си. Убеден съм, че всеки човек, решен да съхрани своите висши, сиреч поетически способности в най-добро състояние, е стигал до въздържание от животинска храна и изобщо от храна в големи количества. Ентомолозите са установили забележителния факт - прочетох го у Кърби и Спенс³: "Някои насекоми, достигнали стадия на пълна зрелост, макар и снабдени с органи за хранене, изобщо не ги използват." Оттук авторите правят обобщението, че "по природен закон почти всички насекоми, достигнали тоя стадий, ядат много по-малко, отколкото като ларви. Когато ненаситната гъсеница се превърне в пеперуда... а лепкавата личинка - в муха, те се задоволяват само с една-две капчици мед или друга някаква сладка течност". Коремчето под крилата на пеперудата единствено напомня за гъсеницата. То е вкусната хапчица, която съдбоносно привлича насекомоядните. Няма нищо по-яшно от човека в стадия на ларва; цели народи - народи без фантазия и въображение - остават на тая фаза на развитие, отличавайки се от останалите по огромните си търбуси.

Трудно е да набавиш и приготвиш дотолкова проста и чиста храна, че въображението да остане неощетено, но според мен въображение и тяло трябва да се хранят едновременно, да се разполагат на една и съща трапеза. Навярно това е възможно. Умереното ядене на плодове нито ще ни посрами с прекомерен апетит, нито ще попречи на висшите ни стремления. Докато обилието на подправки в храната е направо отровно. Не си заслужава да се живее от пищни блюда. Повечето хора биха се срамували, ако ги заварят да приготвят със собствените си ръце съвсем същото ястие, все едно дали от животински или растителни продукти, което иначе всекидневно други приготвят за тях. Докато това продължава, ще си бъдем все така нецивилизовани и - макар джентълмени и благородни дами - няма да сме истински хора. Оттук логично следва, че се налага промяна. Навярно е излишно да се задава въпросът защо въображението линее пред месото и сланината. Аз се радвам, че е тъй. Нима не е позорно, че човекът е месоядно животно? Наистина той може да живее и до голяма степен живее от лов на други животни, но това е жалко съществуване, както би се убедил всеки, ако заложи капан за зайци или заколи агне; затова тоя, който приучи хората към по-проста и пълноценна храна, може да се смята за благодетел на човечеството. Какъвто и да е собственият ми опит в това отношение, не се съмнявам, че той е част от предначертаната съдба на човечеството да изостави - постепенно усъвършенствайки се - животинската храна, също както първобитните племена са престанали да се самоизяждат, когато са влезли в досег с по-цивилизовани народи.

Вслушва ли се в своя едва доловим, но несекващ и безпогрешен вътрешен глас, човек не знае до какви крайности и дори безумия може да стигне; и все пак това е истинският път, който трябва да следва с нарастваща решимост и вяра. И най-слабият вътрешен подтик у здравия човек в крайна сметка ще надделее над хорските доводи и привички. Досега няма човек, който да е следвал вътрешния си глас дотолкова, че да се заблуди. Макар такъв живот да причинява телесна отпадналост, не вярвам никой да съжалява за последиците, тъй като това е живот в съгласие с висши стремления. Ако твоите дни и нощи заслужават да ги посрещаш с радост, ако животът ти изпуска аромат като цветята и благоуханните треви и е по-протяжен, по-звезден, по-безсмъртен от людския, то ти си успял. Цялата Природа те приветства и можеш постоянно да бъдеш доволен от себе си. Същинските достижения и ценности по правило се зачитат най-малко. С лекота се поставя под съмнение самото им съществуване. Забравя се бързо. А те са висшата реалност. Навярно хората никога не споделят помежду си най-поразителните и истински неща. Същинската жътва от всеки мой ден е тъй неосезаема и неописуема, както багрите на утринта и вечерта. Тя е поръсена със звезден прашец, къс е от небесна дъга, за която се държа.

Впрочем никога не съм бил особено гнуслив - ял съм с охота и пържени плъхове, когато се е налагало. По същата причина, по която предпочитам естественото небе пред рая на опиумната омая, съм доволен, че толкова дълго съм пил само вода. Бих искал винаги да бъда трезвен - а иначе степените на опиване са безкрайно много. Убеден съм, че единственото питие за мъдрия е водата; виното съвсем не е тъй благородна течност, а помислете колко надежди биват убивани с чашата горещо кафе сутрин и със стакана чай вечер. 0, привлечен от тях, се чувствам тъй принизен! Дори и музиката може да бъде зловредна. Точно такива уж нищожни причини доведоха до упадъка на древна Гърция и Рим и ще доведат до упадъка на Англия и Америка. Ако трябва да се опиваме, защо да не се опиваме от въздуха, който дишаме? Основното ми възражение срещу грубата продължителна работа е необходимостта да поемам груби храни и питиета. Но право казано, напоследък като че ли все по-малко държа на тия неща. Все по-малко религия има на трапезата ми и не се моля преди хранене, не защото съм помъдрял в сравнение с преди, а защото - колкото и да ми е трудно, трябва да призная - с годините съм станал по-груб и равнодушен. Навярно това са въпроси, присъщи само на младежката възраст, също както според мнозина - увлечението по поезията. Тук моята практика "отсъства", присъства моята теория. Тъй или иначе съвсем не се слагам в числото на ония богоизбрани, за които във Ведите е казано: "Който питае истинна вяра във Вездесъщото Върховно Същество, може да яде всякаква храна" - сиреч няма защо да го е грижа какво яде и кой го е приготвил, но дори и в тия случаи, както отбелязва един от индуските тълкуватели, Ведите допускат това предимство само "във време на бедствие".

Кой не е изпитвал неизразима и независеща от апетита наслада от някое ястие? Беше ми приятно да мисля, че силно развитата вкусова сетивност при мен довежда до умствени озарения, че се вдъхновявам през небцето си, че шепата боровинки, които съм изял на хълма, са подхранили духа ми. "Когато душата няма власт над себе си - казва Дзен Джоу, - човек гледа, но не вижда, слуша, но не чува, яде, но не познава вкуса на храната."⁴ Който усеща същинския вкус на храната, не може да бъде чревоугодник, а който не го усеща - не може да не бъде чревоугодник. Пуританите пристъпват към коричката черен хляб със същото настървение, с каквото градският съветник - към костенурката. Не храната, която влиза в устата⁵, а настървението, с което се поглъща, осквернява човека. Въпросът не е до количеството или качеството на храната, а до пристрастието към вкусовите удоволствия: защото в тия случаи това, което поглъщаме, не е предназначено да укрепва организма ни или да ни подбужда към духовен живот, а единствено за храна на червеите, които един ден ще се разполагат с нас. Ако ловецът обича блатни костенурки, мускусни плъхове и други подобни дивашки лакомства, то една изискана дама непременно развива вкус към желе от телешки джолан и към презокеански сардини - между двамата обаче няма разлика. Той се отправя към езерото, тя - към килера. Удивително е как всички ние - и те, и вие, и аз - можем да прекарваме тъй противно и скотски живота си в ядене и пиене.

Целият ни живот е поразително нравствен. Между добродетелта и порока няма и миг примирие. Доброто е единственото сигурно капиталовложение. В звуците на арфата, облитащи света, то е, което вечно ни разтърсва. Арфата е търговският пътник на Вселенската застрахователна компания, възхваляващ нейните условия, а нашите скромни добродетели са единствената ни вноска. Макар с течение на времето младежът да се превръща в равнодушен зрял човек, вселенските закони никога не са равнодушни, а завинаги са на страната на най-чувствителните. Вслушвайте се в полъха на вятъра, за да доловите упрека му - жалко за тоя, който е неспособен да го чуе. Достатъчно е само да подръпнем струната и да нарушим настройката, та прехваленият морал да проглуши слуха ни. Безброй стържещи звуци долавяме отдалеч като музика - каква по-прекрасна сатира на жалкия ни живот!

Колкото по-приспана е висшата ни същност, толкова по-силно усещаме животното в себе си. То е първично и чувствено и навярно е невъзможно да се отървем напълно от него - подобно на червеите, които населяват телата ни дори когато сме живи и здрави. Вероятно можем да се отскубнем от него, но не и да променим природата му. Боя се да не би да се радва на свое собствено здраве, та макар и здрави, да не можем да се очистим от него. Оня ден намерих долна челюст от свиня със здрави зъби, които свидетелстваха, че има животинско здраве и сила, различни от духовните. Това същество се бе справяло в живота си по най-различни начини, само не и с въздържание и душевна чистота. "Разликата между човека и животното е съвсем незначителна - казва Менций. - При обикновените хора тя бързо изчезва, докато висшите духом я съхраняват щателно."⁶ Кой знае какъв би бил животът ни, ако бяхме постигнали чистотата? Ако съществуваше мъдрец, който би ме научил как да постигна чистотата, веднага бих го потърсил. Властта над страстите и чувствените влечения на тялото, както и добродетелността според Ведите са задължителни за духовното въздигане до Бога. Духът е способен с времето да подчини и овладее всички органи и функции на тялото и да превърне най-грубата чувственост в чиста и свята любов. Когато загубим контрол над себе си, половата ни енергия се излива и ни петни, а когато сме овладени, тя ни дава сила и вдъхновение. Въздържанието е същинският разцвет на човека; Гениалност, Героизъм, Святост - това са все продукти на въздържанието. По пътя на въздържанието човек незабавно постига Бога. Навремени въздържанието ни възвисява, навремени чувствеността ни принизява. Блажен е тоя, у когото с всеки изминал ден животното умира и божествената същност се проявява. Но едва ли съществува човек, който да няма повод да се срамува заради завладелите го низши животински сили. Боя се, че всички ние сме богове или - по-скоро - полубогове само колкото фавните и сатирите, съчетаващи божественото и животинското, че сме подчинени на апетита си, че животът, който водим, в известен смисъл ни позори.

"Блажен е оня, който е посочил
на зверовете истинското място,
душата си прочистил от гнилаци!

*     *     *     *
Той ползва своя кон, козел и вълк,
и всеки звяр, без сам да се превръща
в магаре! Иначе човек не само
е стадото свине, но и бесът,
що в тях вселява се и ги погубва."⁷

Чувствеността винаги е една, независимо в какви форми се проявява; и въздържанието е винаги едно. Безразлично е дали човек яде, пие, прелюбодейства или спи сладострастно - това са все проявления на една и съща охота и е достатъчно да видим само едно от тях, за да разберем доколко чувствен е наблюдаваният. Нечистият човек не е способен на нищо чисто. Опиташ ли да уловиш гадината откъм единия отвор на дупката й, тя се шмугва през другия. Ако искаш да си духовно чист, трябва да се владееш. Какво е всъщност въздържанието или духовната чистота? Как да разбере човек дали е духовно чист? Няма как. Само сме чували за тая добродетел, но не знаем какво представлява. Позоваваме се на слухове. Мъдростта и чистотата са плод на усилия; невежеството и чувствеността - на леност. Чувствеността у учения иде от умствена леност. Нечистият човек непременно е мързелив, обича да спи край огнището, да се изтяга на слънце, да отпочива, без да се е уморил. Искате ли да постигнете чистотата и да избегнете греховността, работете усилено, дори да трябва да чистите обори. Трудно е да преодолееш природата си, но е необходимо. Каква полза да си християнин, ако не си по-чист от езичника, ако не го превъзхождаш по въздържание и вяра? Познавам немалко религии, смятани за езически, чиито поучения биха засрамили читателя и биха променили поведението му, па макар и само по отношение на християнските обичаи.

Трудно ми е да говоря за тия неща, но не поради естеството на засегнатия въпрос. Не ме е грижа дали ще сквернословя, или не - а защото не мога да заговоря за тях, без да издам собствената си опороченост. Свободно и без свян обсъждаме едни прояви на чувственост, докато за други мълчим. Дотам сме изпаднали, че не можем да разговаряме естествено за насъщните потребности на организма си. В древността е имало страни, където функциите на човешкото тяло са били почитани и направлявани от закона. За индуския законодател не са съществували незначителни неща, включая несъвместимите със съвременните ни разбирания. Той учи как да се яде и пие, как да се извършват полови сношения, да се облекчават червата и пикочният мехур и ред подобни, извисявайки по тоя начин ниското, без лицемерно да се оправдава под претекст, че всичко това са дреболии.

Всеки човек гради храм⁸ - своето собствено тяло - в чест на бога, комуто служи, и по свой избор, без да може да се отклони и да започне наместо това да дяла мрамор. Всички ние сме скулптори и художници, а нашият материал са плътта, кръвта и костите ни. Възвишените помисли облагородяват чертите ни, докато низостта и чувствеността ги огрубяват.

Джон Фармър седнал на прага една септемврийска вечер след усилен трудов ден, а мислите му още кръжели около работата. Измил се и седнал, за да освободи духовния човек в себе си. Била доста мразовита вечер и съседите се опасявали от слана. Не минало много време и дочул звуци на флейта, напълно отговарящи на настроението му. Все още мислел за работата си; гнетяло го това, че макар да не можел да разтовари съзнанието си и пряко волята си непрестанно премислял едно-друго за работата си, всъщност тя почти не го интересувала. Била като пърхота, която постоянно се лющи и пада. А звуците на флейтата галели слуха му, долитайки от някакъв друг свят, различен от тоя, в който работел, и пробуждали дремещите в него наклонности. Те заличили с милувката си улицата, града, щата. Незнаен глас му заговорил: "Защо стоиш тук и водиш тоя скверен, съсипващ живот, когато възможността да заживееш възвишено е открита пред теб? Същите тия звезди блещукат и над други поля." Но как да зареже тоя живот, за да се озове там. Единственото, което могъл да измисли, било да се отдаде на още по-сурово въздържание, да препрати просветлението на духа към тялото си и тъй да го прочисти, та да може да изпитва все по-голямо уважение към себе си.

БЕЛЕЖКИ:

1. Марко, 1:17. [обратно]

2. Чосър, "Кентърбърийски разкази", Пролог. - Думите са на монаха, а не на монахинята, както смята Торо. [обратно]

3. Торо има предвид четиритомния труд на американските естественици Уилям Кърби и Уилям Спенс "Увод в ентомологията" (1846). [обратно]

4. Конфуций, "Великото учение" - "Коментар на философа Дзан", гл. 7, 2. [обратно]

5. Матей, 15:11. [обратно]

6. Менций, "Произведения", кн. IV "Лъ Лоу", ч. II, гл. 19. [обратно]

7. Джон Дън, "На сър Едуард Хърбърт". [обратно]

8. Първо послание на апостол Павел към коринтяните, 3:16. [обратно]

© Хенри Дейвид Торо
© Албена Бакрачева - превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2002

Други публикации:
Хенри Дейвид Торо. Живот без принцип. Избрани произведения. С.: ЛИК, 2001.