Хенри Дейвид Торо

web | Живот без принцип

Историята на ябълковото дърво

Удивително е как тясно историята на ябълковото дърво е преплетена с човешката история. Според геолозите клас Rosaceae, включващ ябълката, същинските треви и Labiatae, сиреч ментата, възникнал на земята малко преди появата на човека.

Изглежда ябълките са съставлявали част от храната на ония незнайни първобитни хора, от които неотдавна на дъното на швейцарските езера бяха открити останки, смятани за по-стари и от Рим, тъй стари, че между тях нямало метални сечива. В находището открили и цяла-целеничка почерняла и спаружена киселица.

Според Тацит древните германци задоволявали глада си наред с другото и с диви ябълки (agrestia poma).

А Нибур отбелязва, че "къща, нива, рало, оран, вино, масло, мляко, овца, ябълка и пр. думи из земеделието и мирновременния живот в латински и гръцки се покриват, докато латинските думи за всичко, свързано с войната или лова, са коренно различни от гръцките". Следователно ябълковото дърво може да бъде приемано за символ на мира на същото основание, както и маслината.

От ранни времена ябълката е била тъй важна и повсеместно разпространена, че названието й, проследено назад в много езици, е означавало плод изобщо. Mhlon на гръцки означава както ябълка, тъй и плодът на което и да е дърво, а също и овца, и всякакъв добитък, та до богатство в най-общ смисъл.

Евреи, гърци, римляни и скандинавци са тачили ябълковото дърво. Смятало се е, че първата човешка двойка е била изкусена от плодовете му. В митологията с ябълка се разрешава съперничество между богини, дракони охраняват ябълки, а герои биват наемани да ги берат.

Ябълковото дърво се споменава най-малко на три места в Стария завет, а плодовете му - поне още два-три пъти. Соломон възпява: "Както ябълката между дърветата на дъбравата, така е възлюбленият ми между синовете." И още: "Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки."¹ Най-прекрасната част от най-прекрасното в човешкото тяло е именувана по тоя плод - "ябълката на окото".

Омир и Херодот също споменават ябълковото дърво. Във великолепната градина на Алкиной Одисей вижда "круши, нарове и ябълки, натежали от прекрасни плодове" (kai mheai agaokarpoi). Съгласно Омир ябълките били сред плодовете, които Тантал не можел да откъсне, защото вятърът винаги отвявал клоните им встрани от него. Теофраст пък като ботаник познавал и описал ябълковото дърво.

В Прозаическата Еда се казва, че "Идуна държи в кутия ябълките, от които боговете, усетят ли наближаването на старостта, трябва само да вкусят, за да станат отново млади." Така младостта им постоянно ще се обновява, додето настъпи ragnarok, сиреч залезът на боговете.

От Лудън научавам, че "древните уелски бардове били награждавани за съвършенство в пеенето с ябълкова клонка", както и че в шотландските планини ябълково дърво било гербът на рода Ламонт.

Ябълковото дърво (Pyrus malus) вирее най-вече в умерения климатичен пояс. Лудън пише, че "расте във всички части на Европа с изключение на мразовитите области, а също и в западна Азия, Китай и Япония". И у нас растат два-три сорта типично северноамерикански ябълки. Култивираното ябълково дърво е донесено в страната от първите заселници и се смята, че тук се развива тъй добре, както навсякъде другаде, та дори и по-добре. Вероятно някои от сортовете, които понастоящем са култивирани, са били занесени на британските острови от римляните.

Възприемайки разграничението, което прави Теофраст, Плиний отбелязва, че "от дърветата някои са напълно диви (sylvestres), а други са по-питомни (urbaniores)". Теофраст причислява ябълката към втората група, та в тоя смисъл тя се оказва най-питомното измежду дърветата. Безвредна е като гълъб, красива като роза и благодатна като стадо. Култивирали са я по-дълго от другите дървета, та носи нещо човешко в себе си и, кой знае, може след време, както е при кучето, връзката й с нейния див прародител напълно да се заличи. Тя се преселва заедно с човека също като кучето, коня и кравата: най-напред вероятно от Гърция към Италия, сетне към Англия, а оттам - към Америка; а пък нашият преселник на запад продължава с твърда крачка да върви към залязващото слънце с джобове, пълни с ябълкови семена, или направо с няколко ябълкови фиданки, привързани към багажа му. През тая година най-малко милион ябълкови дръвчета са посадени така в западните части, където до миналата година не е имало и една култивирана ябълка. Забележете как по тоя начин Седмицата на цъфтежа, подобно шабата, се разпространява из прериите - защото, когато се преселва, човек взема със себе си не само своите птици, четириноги, зеленчуци, насекоми, самата си нива, но и овощната си градина.

Листата и крехките клонки на ябълката са подходяща храна за много домашни животни като кравата, коня, овцата и козата; същото се отнася и до плодовете й, търсени и от свинете. Изглежда някога е съществувала естествена връзка между тия животни и ябълковото дърво. Киселиците във френските гори са смятани за основно средство за препитание на дивите глигани.

Не само индианците, но и много туземни насекоми, птици и бозайници са приветствали пристигането на ябълковото дърво на американски бряг. Гъсеницата снесла яйцата си на първата поникнала ябълкова клонка и оттогава дели предпочитанията си между ябълката и дивата череша; плодовият червей изоставил заради нея бряста. А когато израсла, синьогушките, червеношийките, черешарките, кралчетата и още много други бързо долетели, построили си гнезда и запели в клоните й; тъй се превърнали в градински птици и започнали да се размножават повече от когато и да било преди. Открита била нова ера в птичата история. Кълвачът пък намерил тъй вкусно угощение под ябълковата кора, че я пробил в правилен пръстен около целия ствол - нещо, което, доколкото ми е известно, не бил правил никога дотогава. Не трябвало много време на лещарката да разбере колко вкусни са ябълковите пъпки, та всяка зимна вечер оттогава, че до ден днешен прелита от гората да ги кълве за голяма жалост на фермерите. И заекът не закъснял да узнае вкуса на клоните и кората на ябълката; щом узреели плодовете й, катерицата ги отнасяла къде с търкаляне, къде в лапички до хралупата си и дори мускусният плъх изпълзявал вечер от потока и лакомо ги поглъщал, додето накрай утъпкал просека в тревата на брега; а когато сковалият ябълката мраз започвал да се топи, гарваните и сойките с радост отпивали навремени от вейките й. Бухалът се примъкнал до първата хралупа в ябълково дърво и доволно избухал, виждайки, че точно такова място му трябва; веднъж настанил се там, останал завинаги.

Тъй като темата ми е Дивата Ябълка, ще хвърля само бегъл поглед върху някои от периодите в годишното развитие на култивираната ябълка и ще премина по същество.

Сред дърветата ябълката цъфти може би най-красиво - изобилно и омайно както за очите, тъй и за обонянието. Скиталецът често бива изкушаван да свърне встрани от пътя и да поостане край някоя особено красива ябълка с разпъпили цветове. Колко по-високо стои ябълката от крушата с нейните необагрени, безуханни цветове!

Към средата на юли зелените ябълки са вече тъй големи, че ни напомнят за печива и за есен. Обикновено моравите са застлани с нападали, тъй да се каже мъртвородени, ситни ябълчици,- заради нас Природата разрежда ябълковото изобилие. Римският писател Паладий пише, че "ако има опасност ябълките да опадат преждевременно, един камък, положен в разклона на корените, ще ги задържи на дървото". Това разбиране все още намира привърженици, та и до днес могат да се видят камъни, поставени в кореновите вилки на някои дървета - за да се загубят скоро под тях. В Съфък, Англия казват:

"По Архангеловден, до два-три дена,
Половината ябълка е развалена."

Ранните ябълки узряват около първи август, но според мен не са тъй добри на вкус, както са на аромат. Една от тях е достатъчна да пропие носната ви кърпичка с благоухание, което не може да се сравнява с никой от парфюмите, продавани в магазините. Ароматът на някои плодове е тъй незабравим, както тоя на цветята. Вдигам някоя очукана ябълка от пътя и тя ми напомня с уханието си за богатството на Помона, пренасяйки ме напред във времето, когато ябълките ще бъдат струпани на златисто-румени купчини в овощните градини и край бъчвите за сайдер.

Ако седмица-две по-късно вървите, особено вечер, покрай овощните градини, ще минете през малък участък, изпълнен с уханието на зрели ябълки, и тъй ще им се насладите безплатно и без никого да сте окрали.

Всички природни продукти притежават нещо неосезаемо и безплътно, в което се съдържа върховната им стойност и което не може да бъде принизявано, купувано или продавано. Никой смъртен не се е наслаждавал на съвършеното благоухание на плодовете и само богоподобните сред хората са призвани да сетят амброзийната им същност. Защото нектарът и амброзията не са нищо друго, освен нежният аромат на всеки земен плод, който грубите ни небца не успяват да почувстват - тъй обитаваме небесата на боговете, без да го знаем. Когато видя някой особено презрян човек, понесъл товар прекрасни и благоуханни ябълки към пазара, сякаш ставам свидетел на надпревара между него и коня му от една страна и ябълките от друга, като за мен ябълките винаги печелят. Плиний казва, че ябълките са по-тежки от всичко останало, та воловете започвали да се потят само при вида на товар от тях. Коларят започва да губи товара си от мига, в който се опита да го откара там, където той не принадлежи, сиреч не до най-прекрасното място. Макар навремени да слиза от колата да проверява дали всичките ябълки са там, аз виждам как тяхната неосезаема божественост извива в тънка струйка към небето, а пътя към пазара продължават само месото, корите и семките им. Това вече не са ябълки, а кюспе. Дали все пак не са ябълките на Идуна, чиито вкус поддържа боговете вечно млади? И дали, когато започнат да се съсухрят и да посивяват, боговете ще оставят Локи да им занесе в Йотунхайм точно тях? Не, не е дошло още времето на ragnarok, на залеза на боговете.

Към края на август или в началото на септември иде ред на още едно изтъняване на ябълковата реколта, когато земята бива засипвана от обрулени ябълки - това става най-вече при силни ветрове подир дъжд. В някои овощни градини могат да се видят до две трети от ябълките на земята, още твърди и зелени нападали в кръг около дърветата или, по наклонените места, изтъркаляни чак долу в подножието на склона. Това са зловредни ветрове, които никому нищо добро не довяват. На длъж и шир из страната хората събират обрулените ябълки, превръщайки ги в евтина плънка за първите ябълкови пайове.

През октомври, когато листата опадат, ябълките ясно се открояват на дърветата. Една година видях в съседен град ябълкови дървета, дотолкова отрупани с плод, колкото не помня да съм виждал преди - малки жълти ябълки, надвиснали над пътя. Клоните изящно се огъваха под тежестта им, та дърветата напомняха тръни и цялостният им изглед се променяше. Дори най-високите клони, наместо да са изправени нагоре, се бяха разперили и тегнеха във всички посоки, а ниските бяха намерили тъй много подпори, че цялото дърво заприличваше на изображение на индийска смокиня. Както се казва в един стар английски ръкопис: "Колкото повече ябълки роди дървото, толкова повече то се свежда към людете."

Безспорно ябълката е най-прекрасният плод. Нека принадлежи на най-красивите, на първите във всичко. И това да бъде "пазарната" й цена.

Между пети и петнадесети октомври виждам под дърветата наредени бъчонки. Да кажем, че се разговоря с някого, комуто е възложено да подбере само бъчонките с най-хубавите ябълки. Той по няколко пъти преобръща в ръце поочуканите, преди да ги хвърли настрани. Ако трябваше да му кажа каквото ми минава през ум, щях да му обясня, че всяка ябълка, която е държал, е вече очукана, понеже той е изтрил прашеца й и с него цялата й благотворна божественост. Хладните вечери принуждават фермерите да побързат с брането, та накрая виждам само тук-там стълби, подпрени на дърветата.

Щеше да е добре, ако приемахме тия дарове с повече радост и признателност, а не смятахме за достатъчно само да насипем пресен тор около дърветата. Някои стари английски обичаи биха могли поне малко да ни помогнат. Намирам ги описани най-вече в "Народни старини" от Бранд. Оказва се, че "на Бъдни вечер девънширските стопани и техните работници вземат голяма купа със сайдер, в която плува парче препечен хляб, тържествено я отнасят в овощната градина, където с празничен обред приветстват ябълковите дървета, та през следващата година да родят богато". Обредът се състои в следното: "напръскват корените на дървото със сайдер, слагат парченца от препечения хляб върху клоните," сетне "застават в кръг около най-плододайното дърво в градината и три пъти последователно вдигат ето тая наздравица:"

"Пием за тебе, стара ни ябълко,
Та да напъпваш, та цвят да даваш,
Та с плод богат да ни даряваш!
Шапки пълни, калпаци пълни!
Торби и крини, чували пълни!
И мойте джобове - пълни и те! Хей!"

Също тъй в някои части на Англия в навечерието на Нова година практикували тъй нареченото "сурвакане на ябълките". Група момчета обикаляли овощните градини, нареждали се в кръг около ябълковите дървета и повтаряли следната благословия:

"Здрав да си, корене! Стволе, стой силен!
Богу се молим за берекет обилен:
от всяка вейка - сладка скорозрейка;
от всяка клонка - ябълка в бъчонка!"

"Сетне крещят в хор, а едно от момчетата им приглася на кравешки рог. По време на тоя обред всички шибат овошките с пръчки." Това се нарича "гощаване" на дърветата и според някои е "остатък от езическите жертвоприношения в чест на Помона".

Херик пише:

"Гощавайте дърветата си с бой,
Та сливи, круши да родят безброй;
Че колкото по-пищно ги гощават,
Те толкова по-щедро плод ще дават."

Нашите поети имат по-голямо основание да възпяват сайдера, отколкото виното, ала е нужно да запеят по-добре от англичаните, че инак не ще сторят чест на музата си.

Дивата ябълка

Толкова за "по-питомните ябълкови дървета или urbaniores", както ги нарича Плиний. Предпочитам по което и да е време на годината да вървя из старите градини с неприсаждани, най-неравномерно израсли ябълкови дървета: на места две дървета прилепнали едно до друго, а редиците толкова криви, та човек би помислил не само, че са поникнали, докато стопанинът е спял, ами направо че ги е садил в сомнамбулно състояние. Редиците от култивирани дървета никога не биха ме примамили да се скитам тъй из тях. Но уви! Сега говоря не толкова по непосредствени впечатления, колкото по памет - такива опустошения бяха извършени!

Някои почви - като например в скалистата местност в околността на Конкорд, наречена Истърбрукс каунти - са тъй пригодни за ябълки, че те биха расли на тях без всякакви грижи или, най-много, с еднократно разораване на земята в годината, докато на много други места са необходими особени грижи. Собствениците на въпросната местност признават, че почвата там е благодатна за отглеждане на плодове, ала била твърде камениста, та нямали търпение да я орат, а като добавели към това и отдалечеността от града, съвсем нямало смисъл да я обработват. А там се ширят - или поне се ширеха без реда - големи ябълкови масиви. Но подивели, ябълките израстват и раждат изобилен плод посред борове, брези, кленове и дъбове. Често с изненада съзирам сред другите дървета заоблените върхове на ябълки, засияли с червените си или жълти плодове в тон с есенните багри на гората.

Веднъж около първи ноември, изкачвайки един скалист склон, видях напращяло от сили ябълково дърво, което - явно посадено от птици или крави - се издигаше над зъберите и рехавите гори и още бе обсипано с плод: неуязвено от студовете по време, когато култивираните ябълки са вече обрани. Беше буен диворасляк, все още покрит с многобройни зелени листа, и изглеждаше трънлив. Плодовете му бяха твърди и зелени, ала с нещо подсказваха, че ще са вкусни през зимата. Имаше да висят по клоните, ала повече от половината лежаха оваляни в мокрите листа под него или пък се бяха изтърколили далеч надолу по склона сред камънаците. Собственикът на земята не знае нищо за това дърво. Едничък скорецът е забелязал деня, в който за пръв път е цъфнало, както и деня, в който за пръв път е дало плод. Нямало е танци в негова чест по тревата наоколо му, както и сега няма ръка, която да обере плодовете му - само катерици са ги нахапали, както виждам. Това ябълково дърво е изпълнило двоен дълг - не само е родило и отгледало тия плодове, но и всяка негова клонка е израсла с по цял един фут. Какви плодове при това! По-големи от много други горски плодове, трябва да им го признаем, а отнесени у дома, остават здрави и вкусни до идната пролет. За какво ми са ябълките на Идуна, след като мога да имам тия?

Когато минавам край това тъй късно узряло и издръжливо дърво и гледам натежалите му плодове, макар да не мога да ги ям, изпълвам се с уважение към него и с благодарност за щедростта на Природата. Тук, на тоя каменист и обрасъл с дървета склон, е поникнала ябълка, която не е посадена от човек и не е останка от някогашна овощна градина, ами е саморасла като боровете и дъбовете. Повечето плодове, които ценим и използваме, зависят изцяло от нашите грижи. Не ще има ни царевица, ни жито, ни картофи, ни праскови, ни пъпеши, ако не сме ги посадили, докато ябълката ревностно подражава на независимостта и предприемчивостта на човека. Както вече споменах, тя не е просто донесена в Новия свят, а в известен смисъл като човека се е преселила тук, та дори на места е успяла да се наложи сред туземните дървета, също както волът, кучето и конят навремени подивяват и тъй утвърждават себе си.

Дори най-киселата и стипчива ябълка, зряла в най-сурови условия, навява мисли като горните - тъй благороден плод е тя.

Киселицата

Тъй или иначе, АМЕРИКАНСКАТА дива ябълка е дива точно като мен - непринадлежащия към туземното население, ала отдалечил се от култивирания ствол къмто гората. А още по-дива и от нея, както вече споменах, навсякъде из страната расте американска, туземна киселица, Malus coronaria, която досега не е била видоизменяна чрез култивиране. Има я от западен Ню Йорк до Минесота, както и на юг. Мишо отбелязва, че обичайната й височина е "петнадесет до осемнадесет фута, но се срещат и дървета, достигащи двадесет и пет, дори тридесет фута", а също тъй и че "големите киселици изцяло приличат на ябълкови дървета". "Цветовете са бялорозови, събрани в съцветия." Отличават се с прекрасен аромат. А плодовете, според същия автор, са с диаметър около инч и половина и са силно кисели. Въпреки това от тях стават хубави сладкиши, а също тъй и сайдер. Мишо заключава, че "ако киселицата бъде култивирана и все пак не ражда по-вкусни плодове, то поне ще създава радост с прекрасните си цветове и омайното си благоухание"².

Не бях виждал киселица до май 1861 година. Знаех за нея от Мишо, ала по-съвременните ботаници, доколкото ми е известно, не са й отделяли никакво внимание. По тая причина киселицата бе за мен едва ли не полулегендарно дърво. Замислил бях пътуване до Глейдс, област в Пенсилвания, където киселиците били прекрасни. Минаваше ми през ум също така да поръчам една от разсадник, но се съмнявах, че ще имат, а също и че ще могат да я различат от европейските й разновидности. Накрая ми се отвори случай да ида до Минесота и когато навлязохме в Мичиган, започнах да съзирам от вагона красиви, обагрени в розово цветове. Отпървом помислих, че е някакъв вид шипка, ала не след много ме осени, че това са киселиците, които тъй дълго съм търсил. Тия нацъфтели храсти или по-скоро дървета съставляваха преобладаващата гледка, която се разкриваше от вагоните по това време на годината, сиреч средата на май. Ала влакът така и не спираше, тъй че накрая бях хвърлен на гръдта на Мисисипи, без да съм докоснал нито една киселица и изпитал мъките на Тантал. Като пристигнах на водопадите Св. Антоний, с прискърбие научих, че се намирам много на север от киселиците. Въпреки това успях да намеря киселица на осем мили западно от водопадите: докоснах я, вдишах уханието й и си откъснах цъфнала клонка за хербария. Трябва да съм бил близо до северния предел на киселиците.

Как расте дивата ябълка

Въпреки че киселиците са туземни като индианците, съмнявам се дали са по-устойчиви от ония чергари сред ябълките, които, макар да произхождат от култивирани дървета, се самозасаждат в отдалечени поля и пущинаци, където намират подходяща почва. Не познавам други дървета, които да преодоляват такива големи трудности и така твърдо да устояват на враговете си. Тяхната история заслужава да се разкаже. Ето как е позната:

Наближи ли май, забелязваме малки бухлати ябълкови филизи, едва-що израсли по местата, където са пасли стада - по каменистите пасбища на Истърбрукс каунти например или по върха на Нобскот Хил в Съдбъри. Един-два от тях навярно ще устоят на сушата и другите бедствия - отначало самото им родно място ще ги брани от настъпващите треви и другите опасности.

Така за две години време

Израсна досами скалата;

Света обгръщаше с възхита,

Не се боеше от стадата.

Но още в тая крехка възраст

Начнаха й се теглилата:

На паша вол дойде в трънака

И я прекърши през средата.

Първата година волът най-вероятно няма да види проболата сред тревите ябълка; ала на следната година, когато вече е понаякнала, той ще разпознае в нея сънародника-пришълец, аромата на чиито листа и клони добре помни; и макар отпървом да се поспре, за да я приветства и да изрази изненадата си, получавайки в отговор "Тук ме доведе същата причина, която доведе и теб", той отново захрупва, смятайки, може би, че е в правото си.

Прекършвана тъй всяка година, ябълката не се отчайва, изкарва на всеки отчупен клон по два нови и плъзва по земята във вдлъбнатини и помежду скалите, като постоянно наедрява на ширина и заяква, додето образува вече не дърво, а плътна клонеста пирамидална маса, здрава и непроницаема като скала. Както поради гъстотата и якостта на клоните им, тъй и поради тръните, тия шубраци от диви ябълки са едни от най-масивните и непроницаемите, които съм виждал. Напомнят най-вече клековете по планинските върхари, борещи се със злия демон на студа. Нищо чудно, че са принудени да пускат тръни, та да се бранят от такива врагове. В тия тръни обаче няма злост, а само малко ябълчна киселина.³

Каменистите пасбища в областта, която споменах - ябълката е най-устойчива на камениста почва - са плътно покрити с тия ниски гъстаци, които често напомнят вкоравени сиви мъхове или лишеи, а измежду тях се подават безчетни малки кълнове, неотделили се още от семената.

Всяка година равномерно подкастряни от кравите, все едно жив плет - с ножици, ябълките често придобиват съвършени конически или пирамидални очертания с височина от един до четири фута, повече или по-малко заострени, сякаш изкусно подрязани от градинар. По пасбищата и хребета на Нобскот Хил те хвърлят плътни тъмни сенки, когато слънцето е ниско. Също тъй предоставят чудесна закрила от ястребите на многобройните малки птички, които гнездят в тях. Цели ята накацват сред тях нощем, а на една ябълка, разпростряла се на шест фута в диаметър, видях веднъж три гнезда на червеношийки.

Несъмнено това са вече възрастни дървета, ако се смята от деня, в който са били посети, ала има ли се предвид развитието им и дългия живот пред тях, те са си още деца. Преброих годишните кръгове на няколко от тях, високи само един фут и също толкова разклонени, и установих, че са около дванадесетгодишни, ала съвсем крепки и процъфтяващи! Бяха тъй ниски, че оставаха незабележими за скиталеца, докато много от връстниците им в разсадниците даваха вече обилен плод. Ала каквото при едните се придобива с времето, навярно в тоя случай отива пак за сила, сиреч за укрепване на дървото. Това е то пирамидалният стадий при дивите ябълки.

Кравите не престават да ги опоскват в продължение на двадесет и повече години, подтискайки растежа им и принуждавайки ги да се разпростират на ширина, додето накрай се разраснат дотолкова, че се превърнат в ограждения на самите себе си и някой по-вътрешен израстък, станал недосегаем за враговете им, радостно избуи нагоре: той не е забравил своето високо призвание и победно поклаща плодовете си.

Такава е тактиката, с която накрай побеждават своите тромави врагове. Така, ако започнете да наблюдавате развитието на някой ябълков гъстак, ще забележите, че той престава да бъде просто пирамида или конус, а на върха му се появяват една-две гранки и нарастват пращящи от повече жизнени сили, отколкото която и да било овошка, понеже растението отприщва цялата си подтискана енергия в тия устремени нагоре свои части. Не след дълго гранката се превръща в малко дръвче - на върха на пирамидата застава друга, обърната наопаки, така че цялото придобива очертанията на огромен пясъчен часовник. Изпълнила задачата си, хоризонтално прораслата основа постепенно изчезва, подир което щедрото дърво допуска нови и вече безвредни крави да идват под сянката му, да отъркват гърбове о ствола му, израсъл въпреки тях, та дори да изяждат част от плодовете му и тъй да разнасят семената му.

Така кравите сами си създават сянка и храна, а дървото, преобърнало вече своя пясъчен часовник, заживява, тъй да се каже, втори живот.

Важен въпрос за някои в наше време е дали ябълковите дървета да се подкастрят на височината на носа или пък на очите. Воловете ги подкастрят на височината, която могат да достигнат, и това, според мен, е правилното решение.

Така, независимо от прихождащите говеда и другите неблагоприятни обстоятелства, презреният ябълков гъстак, ценен единствено от малките птички като подслон и скривалище от ястребите, накрай цъфва за седмица, а след време дава и плод - налят, макар и дребен.

Случвало ми се е към края на октомври, когато листата на дивата ябълка вече са опадали, да видя някоя израсла в самата й среда гранка, чието развитие до време съм наблюдавал, ала сетне съм решил, че е забравила призванието си, покрита вече със своите дребни първи зелени, жълти или розови плодове, до които кравите не могат да се доберат през заобикалящия я плътен и трънлив гъстак, и да се втурна, за да опитам тоя нов и никъде неописан сорт. Всички сме чували за многобройните сортове, разработени от Ван Монс и Найт. Това тук пък е методът на Ван Вол, по който са създадени много повече и по-значими сортове.

През какви само трудности трябва да мине дивата ябълка, за да роди сладък плод! Макар и дребен, той може да се окаже равностоен, ако не и превъзхождащ по аромат плодовете, отгледани в овощна градина, да бъде далеч по-сладък и вкусен от тях поради самите спънки, които е трябвало да преодолява. И кой знае, тоя див плод, случайно посаден от крава или птица на някой затънтен каменист склон, където човек не го е зървал, може да се окаже най-превъзходният представител на своя вид, та слухът за него да достигне до чуждоземни владетели и кралски овощари да се опитат да го разсадят, па макар и нищичко да не се знае - поне извън пределите на селото му - за качествата на навярно съвсем оскотелия собственик на парчето земя? Та нали тъй се е започнало със сортовете "Портър" и "Болдуин"?

Всеки гъстак на дивата ябълка, подобно на всяко диво дете, буди очакванията ни. Сякаш е омагьосан принц. Какъв само урок за хората! Същото е с човешките същества, съставляващи най-извисената прослойка на рода, обещаващи и устремени към небесни плодове, ала окастряни от съдбата; само най-упоритият и силен дух устоява и надделява, сетне избива нагоре в нежна издънка и пуска прекрасните си плодове връз неблагодарната земя. Поети, философи и държавници израстват тъй из пасбищата на страната и надживяват тълпите безлични люде.

Стремежът към познанието винаги е минавал през това. Небесните плодове, златните ябълки на Хесперидите, се охраняват неотстъпно от стоглав дракон, който нивга не заспива, та е херкулесовски подвиг да ги откъснеш.

Описах най-удивителния начин, по който се разпространяват дивите ябълки; най-често обаче те никнат на големи отстояния една от друга из горите, мочурищата или покрай пътищата, навсякъде, където намерят подходяща почва, и израстват сравнително бързо. Израслите в гъстите гори са много високи и тънки. Често късам от тия дървета съвсем благи, недиви плодове. Както Паладий казва, "Et injussu consternitur ubere mali": "Земята бе застлана с плодовете на самораздаваща се ябълка".

Отдавна се смята, че дори дивите ябълки сами по себе си да не дават качествени плодове, те предоставят най-добрите стъбла, посредством които да бъдат предавани на поколенията високоценените достойнства на другите ябълки. Мен обаче ме интересуват не стъблата, а самите диви плодове, чиито остър вкус не е минал през никакво "омекотяване". Не ми е

"цел за цял живот
да отглеждам бергамот."

Плодът и неговият аромат

Времето на дивите ябълки идва в края на октомври или началото на ноември. Те са къснозрейки, та едва тогава стават приятни на вкус, а при това са все тъй красиви. Отдавам голямо значение на тия плодове, които фермерите не си правят труда да обират: те са дивото ухание на музите, бликащо жизненост и вдъхновение. Фермерът смята, че има в бъчвите си по-хубави ябълки, ала греши, бидейки лишен както от скиталческа страст, тъй и от въображение.

Приемам, че съвсем дивораслите, останали непипнати до първи ноември, собственикът на земята изобщо не смята да бере. Те принадлежат на децата, диви като тях, на палавите момчета, които познавам, на дивооката жена в полето, на която нищо не убягва и която късче по късче прибира в себе си целия свят, и най-вече на нас, скиталците. Изпречат ли се на пътя ни, дивите ябълки са наши. Това право, което отдавна се отстоява, в миналото е било узаконено в някои държави, които са знаели как да живеят. Известно ми е, че "паберкуването", сиреч прибирането на ябълките, някога било широко разпространен обичай в Херефордшир. Състоял се в следното: при обирането на ябълките оставяли на всяко дърво по няколко, наричани паберки, и момчета с прътове и торби се покатервали да ги откъснат.

Колкото до ябълките, за които говоря, бера ги като диви плодове, характерни за тая част от земното кълбо - плодове на стари дървета, които са започнали да гинат откакто съм бил момче и още не са загинали, дървета, навестявани само от кълвачи и катерици, зарязани от стопанина си, който няма достатъчно вяра, за да надзърне под клоните им. Отблизо върховете им изглеждат тъй, сякаш само лишеи могат да паднат от тях, ала вярата, с която пристъпите, бива възнаградена, когато откриете, че земята отдолу е цяла покрита с кипящи от живот плодове - някои, натрупани навярно от катерици, носят следи от зъбите им, в други по едно-две щурчета тихичко си похапват, в трети, особено във влажни дни, се е сврял гол охлюв. Самите пръчки и камъчета, запречкани в клонака, биха могли да ви уверят как дъхав е тоя плод, щом е бил тъй настойчиво дирен през изминалите години.

Не съм видял да пише за дивите ябълки в "Плодовете и плодните дървета на Америка", макар че за моя вкус те са много по-приятни от присажданите ябълки и запазват една много по-остра, дивоамериканска дъхавост, независимо че октомври и ноември, декември и януари, та дори и февруари и март са ги вече поизцедили. Един стар фермер и мой съсед, който винаги намира вярната дума, казва, че "имат някаква лъкострелна миризма".

Ябълките за присаждане изглежда винаги са били подбирани не толкова заради силния им аромат, колкото заради благия вкус, размерите и родитбените им качества, не толкова заради красотата, колкото заради свежестта и здравината им. Разбира се, нямам вяра в подборките и списъците на господа овощарите. Техните "предпочитани", "маловажни" и "за пренебрегване" сортове обикновено се оказват преблаги и незначителни за мен. Ядат се общо взето без стръв и нямат ни вкус, ни мирис.

Какво от това, че някои от дивораслите ябълки са набръчкани и кисели, та направо ПРЕРЯЗВАТ, нима те не се числят към същия тоя клас Pomaceoe, който винаги е бил добронамерен към човешкия род? Жал ми е все пак да ги обръщам на сайдер. Може още да не са напълно узрели.

Нищо чудно, дето се приема, че от тия малки и яркообагрени ябълчици става най-добрият сайдер. Лаудън цитира "Херефордширски бюлетин", където се казва, "че маломерните ябълки, стига да отговарят по качество на едрите, са винаги за предпочитане пред тях, защото кората и сърцевината им се намират в съвършена пропорция спрямо месото, което дава възможно най-слабия и воднист сок". За да докаже това, продължава Лаудън, "някой си доктор Саймъндс от Херефорд направил една бъчва сайдер само от кори и сърцевини на ябълки и друга - само от месото им; сайдерът в първата се оказал изключително силен и ароматен, докато в другата бил сладък и блудкав".

Ивлин пише, че "червеноивичестата" ябълка била на времето предпочитаният сорт за сайдер и цитира някой си доктор Нюбърг, който казвал така: "В Джърси, както чувам, било общоприето, че колкото по-червена е кората на една ябълка, толкова по-подходяща е тя за целта. Затова внимавали изключително много в бурето за сайдер да не попадне жълта ябълка."⁴ Това все още е преобладаващото мнение.

Всички ябълки са хубави през ноември. Ония, които фермерите са изоставили като непродаваеми, неподходящи за хората, посещаващи пазарите, са нарочно подбраните плодове за скиталците. Удивително е обаче, че дивите ябълки, които толкова много ценя заради дъхавата им сладост, когато ги ям в полето или гората, придобиват веднага тръпчиво-кисел вкус, щом бъдат отнесени вкъщи. От Ябълката на скиталците и самият скиталец не може да яде у дома. Там небцето отхвърля плодовете й също както глогините и жълъдите и настоява за култивирана ябълка - защото вкъщи го няма ноемврийският въздух, а той е сосът, без който те не могат да се ядат. Затова и Титир, когато вижда, че сенките започват да се издължават, поканва Мелибей да прекара нощта в дома му и му обещава БЛАГИ ябълки и меки кестени - mitia poma, castaneoe molles. Често ми се случва да откъсна дива ябълка с тъй прекрасен и силен аромат, че недоумявам как никой овощар досега не е взел присадка от това дърво и не устоявам на изкушението да се прибера у дома с пълни джобове. Ала сетне, когато извадя някоя от писалището, за да я изям в стаята си, тя се оказва неочаквано тръпчива - дотолкова, че да накара катерица да настръхне и сойка да изкряска.

Тия ябълки са висели на дървото във вятър, студ и дъжд и са поели в себе си присъщото за времето, сиреч за сезона, поради което са станали същински СЕЗОННИ⁵ представители, та пронизват, пробождат, проникват в нас с неговия дух. Ето защо трябва да се ядат ПРЕЗ СЕЗОНА, сиреч навън.

За да оцените дивото, остро благоухание на тия октомврийски плодове, необходимо е да вдишвате острия октомврийски или ноемврийски въздух. Въздухът навън и раздвижването нагласят различно небцето на скиталеца, та той жадува плодове, които за домоседа са кисели и горчиви. Тия плодове трябва да се ядат в полето, когато тялото е превъзбудено от раздвижването, студ щипе пръстите, вятър гъне голите клони и брули последните останали листа, а отблизо долита крясък на сойка. Което у дома е кисело, една ободряваща разходка прави сладко. На някои диви ябълки може да се напише: "Да се яде при вятър."

Разбра се, ароматът не се губи - той е предназначен за сетива, подготвени за него. Има ябълки, които притежават два различни аромата, сякаш едната им половина трябва да се яде у дома, а другата - навън. Някой си Питър Уитни от Нортборо отбелязва през 1782 година за Бюлетина на бостънската академия, описвайки едно дърво в същия град, че "дава плодове с противоположни отлики: половината от ябълката често е кисела, а другата й половина - сладка"; също тъй някои ябълки са целите кисели, а други - целите сладки и всичкото това разнообразие е пръснато по едно и също дърво.

Има една ябълка на Наушоутъкт Хил в Конкорд, притежаваща за мен особено приятен горчив привкус, който обаче не се усеща, преди да си изял две трети от плода. Тоя привкус се задържа по езика. Мирише ти сякаш на тиквени въшки, додето ядеш. Удоволствието да хрупкаш тия ябълки е един вид победа.

Чувал съм, че плодовете на някакъв вид слива в Прованс били наричани Prunes sibarelles⁶, понеже било невъзможно да подсвирнеш, след като си ял от тях - тъй кисели били. Ала навярно са ги опитвали само вкъщи и то през лятото; дали пък ако човек ги яде навън в режещ студ, не би подсвирнал една октава по-високо и по-звънко?

Киселото и горчивото в природата могат да се оценят само в полето; тъй посред зима дърварят с наслада яде обяда си, приседнал на слънчево петно връз леда, грее се на оскъдните слънчеви лъчи и бленува за лятото при студ, от който на учения в стаята би му причерняло. Тружениците на открито не сещат студ, треперят ония, които си седят у дома. Каквото до температурите, това и до ароматите; каквото до студа и жегата, това и до киселото и сладкото. Естественото кисело и горчиво, които недъгавото небце отхвърля, са същинските подправки.

Нека подправките, които използвате, бъдат в съгласие със състоянието на сетивата ви. За да бъде оценен ароматът на дивите ябълки, са необходими чувствителни и здрави сетива, корави и напращели от възбуда папили по езика и небцето, които не се прибират и успокояват лесно.

Моят опит с дивите ябълки ми помага да разбера причината, поради която диваците предпочитат много видове храна, отхвърляна от цивилизования човек. Те имат небце на хора, живеещи на открито. Само дивашки или див вкус може да оцени дивия плод.

Какъв само здрав, недомоседски апетит е нужен следователно, за да схрускаш ябълката на живота, ябълката на света!

"Не всяка сладка ябълка желая,

Ни тая, що вкуса на всеки дразни;

За трайна златна пармена нехая,

Червена превъзходна не ме блазни,

Ни тая, тласнала жената към голгота,

Ни тая, рат подклала, буди в мен охота:

Не! Ябълка ми дайте от дървото на живота."

Така има мисли за в полето и мисли за вкъщи. Ще предоставя мислите си като диви ябълки за храна на скиталците и не ще препоръчвам да се опитват у дома.

Тяхната красота

Почти всички диви ябълки са прекрасни. Никога не стават тъй спаружени и кафяви, че да отблъскват погледа. И в най-набръчканата от тях окото намира някаква утеха. Все ще забележите поне бледа вечерна руменина, нашарила някоя издатинка или вдлъбнатинка. Рядко лятото ще остави една ябълка, без да е изпъстрило поне част от облата й повърхност с чертици или точици. Винаги остават червени петънца за възпоминание на утрините и вечерите, които ябълката е видяла, тъмни, ръждиви точици в памет на облачните, мъгливи, нагнилящи дни, които е преживяла, винаги има и страна в зелено, зелено като самите поля, отразяваща лицето на природата, или пък жълта страна, подсказваща по-благ вкус, - жълта като житото или оранжевееща като възвишенията.

Тия неизразимо красиви ябълки са ябълките на Конкорд, а не на Дискорд⁷! Не са тъй редки при това, та и домошарите да не получат известен дял. Обагрени от студовете, някои са целите в чисто и ярко жълто, червено или алено, сякаш плавно са се извъртали, та страните им наравно да изпитат въздействието на слънчевите лъчи; други едва-едва розовеят с възможно най-бледата руменина; трети кафевеят като крави - насечени от тъмночервени резки или пък осеяни със стотици тънки кървавочервени ивички, които излизат от дръжката и стигат до основата, сякаш меридиани връз сламеноцветна повърхност; четвърти са хванали тук-там зеленикава, подобна на тънък лишей ръжда, сред която алеят петънца или очички, някак преливащи и по-огнени във влажно време; пети пък са спаружени и по бялото около дръжката целите луничави, обсипани със ситни алени точици, сякаш случайни пръски от четката на Тоя, който багри есенните листа. Има и такива, които понякога са червени и вътре, облени целите в прекрасна руменина - приказна храна, ала твърде красива за ядене: това са ябълките на хесперидите, ябълките на нощното небе! Ала както раковините и камъчетата по морския бряг, те трябва да се гледат, когато блещукат из есенния въздух сред вехнещите листа в някой затънтен горски шубрак или когато лежат в мократа трева, а не когато се сбръчкват и гаснат у дома.

Тяхното именуване

Приятно занимание би било да се намерят подходящи имена за стотиците разновидности, които наедно отиват в бъчвата за сайдер. Няма ли да е предизвикателство за човешката изобретателност нито една да не бъде наречена на човек, а всички да се именуват на lingua vernacula⁸? Кой би станал кръстник на дивите ябълки? Гръцкият и латинският ще се изчерпат, бъдат ли използвани, а lingua vernacula ще закрее. Ще трябва да повикаме на помощ изгрева и залеза, дъгата, есенните гори и дивите цветя, кълвача, моравата финка, катерицата, сойката, пеперудата, скиталеца през ноември и момчето, избягало от училище.

През 1836 година в градината на Лондонското градинарско общество е имало над хиляда и четиристотин различни сорта. Ала в Америка има видове, незастъпени в неговите каталози, да не говорим за ония, с които нашата киселица може да увеличи числото на култивираните.

Да изброим някои от тях. Чувствам се принуден в последна сметка за удобство на ония, за които английският не е роден език, да си послужа с латинските наименования на някои от тях, известни по цял свят.

И така: горска ябълка (Malus sylvatica); сойкина ябълка; ябълка, растяща в горските долчинки (sylvestrivalis) или в полските падини (campestrivalis); ябълка, растяща по изоставени изби (Malus cellaris); ливадна ябълка; лещаркина ябълка; ябълка-ленивка (cessatoris), която никое момче не подминава, без да я пообрули, колкото и да е закъсняла с плодовете си; ябълката на скиталците - трябва да си се изгубил, за да намериш пътя към нея; въздушната красавица (decus aeris); декемврийска ябълка; замръзнало-размръзнала ябълка (gelato-soluta), добра за ядене само в Масачусетс; конкордска ябълка, навярно същата като Musketaquidensis; червеноивичеста ябълка; новоанглийско вино; катерича ябълка; зелена ябълка (Malus viridis), която има многобройни синоними, а когато е натъртена или наядена, наричат я choleramorbifera aut dysenterifera, puerulis dilectissima⁹; ябълката, която спряла Аталанта; храстовидна ябълка (Malus sepium); ябълка-повлекана (limacea); крайрелсова ябълка, която вероятно израства от хвърляните от вагоните огризки; ябълката, чиито плодове сме вкусвали в младостта си; нашата собствена ябълка, невписана в никой каталог; pedestrium solatium; ябълката, на която сме подпрели и забравили косата си; ябълките на Идуна, както и ябълките, които Локи намерил в гората, и още много и много други, които съм си записал - твърде многобройни, за да бъдат споменати тук, ала всичките хубави. Както Бодей възкликва, имайки предвид култивираните видове и приспособявайки Вергилий за целта, така и аз, приспособявайки Бодей, ще кажа:

"Даже да имах хиляда уста и хиляда езика,
глас от метал, пак не бих изредил всички белези разни,
ни имената на всички безчислени ябълки диви."

Последните опадващи

До към средата на ноември дивите ябълки вече са позагубили яркостта си и в голямата си част са опадали. Повечето са изгнили на земята, а здравите са придобили по-приятен вкус. Песента на кардинала се чува по-ясно, когато се разхождаш между старите дървета, а есенните глухарчета са полузатворени и тъжни. Ала все още, много след като сезонът на ябълките се смята преминал, стига човек да е умел в паберкуването, може да напълни много джобове с плодове, та дори и от присаждани дървета. Зная една червена ябълка, израсла в края на мочурището, почти като дивите вкусна. Човек не би казал на пръв поглед, че по нея са останали плодове, ако си няма изработен начин на вглеждане. Ябълките, които веднага се хвърлят на очи, са вече съвсем кафяви и изгнили, само тук-там сред мокрите листа ще се мерне някоя по-свежа. Въпреки това моето набито око прониква през оголелите елши, боровинковите храсти и увехналите острици в пълните с листа пукнатини в скалите и дири под клюмналите гниещи папрати, които заедно с ябълки и елшови иглички плътно застилат земята. Защото зная, че хубавите ябълки са скрити, нападали отдавна в хлътнатините и покрити сетне с листа от същото дърво - сиреч опаковани по най-подходящ начин. От такива тайници, пръснати околовръст дървото, накрай изваждам плода, (тъй както Кързън вади стар ръкопис от мухлясала манастирска килия) - целия мокър и лъскав, често нагризан от зайци или издълбан от щурци, с по едно-две листа, полепнали по него, ала все още благоуханен и дори по-зрял и запазен от натрупваните в бъчви, далеч по-хрупкав и свеж от тях. Ако ли пък в тия скривалища не намеря нищо, опитът ме е научил да надзъртам между издънките, плътно израсли от някой пропълзял по земята клон, където навремени пада по някоя и друга ябълка, или пък в самата среда на елшова туфа, където ябълките са покрити с листа и защитени от кравите, които може да ги надушат. Ако съм много изгладнял и понеже обичам вкуса на тия червени ябълки, напълвам с тях джобовете си и когато закрача в мразовитата вечер обратно към къщи, откъдето ме делят може би четири-пет мили, си вземам последователно ту от левия, ту от десния джоб, та да поддържам равновесие.

Научавам от Гезнер - цитиран в книгата на Топсел, - като най-вероятно той се опира на Албертус, че начинът, по който таралежът събира и отнася ябълките до дома си, е следният: "Неговата храна се състои от ябълки, червеи и грозде: когато намери ябълки или грозде на земята, той започва да се търкаля връз тях, докато се нанижат по бодлите му, и тъй ги отнася до бърлогата си, без нищо да държи в муцуната си; а случи ли се някой от плодовете да изпадне по пътя, той отърсва от себе си всички останали и отново се затъркалва връз тях, докато се закрепят на гърба му. Тъй се придвижва, произвеждайки шум като колело от каруца; ако пък в дупката го чакат малки, те снемат товара от бодлите му, изяждайки колкото искат, а останалото скътват за идни дни."

"Замръзнало-размръзналата" ябълка

Към края на ноември, макар някои от здравите дивачки да са вече по-зрели и навярно по-ядливи, ябълките в голямата си част, също както и листата, са загубили красотата си и започват да измръзват. Дърво и камък се пука от студ, та разумните фермери прибират бъчвите с ябълки и ви донасят ябълките и сайдера, които са обещали, понеже е дошло време да се вкарат в избата. Случва се из ранния сняг да останат да се подават червените страни на някоя и друга ябълка, та дори и отделни ябълки да запазят цвета и здравината си под снега през цялата зима. Ала обикновено в началото на зимата ябълките замръзват и много скоро, макар да не са загнили, придобиват цвета на печени.

А малко преди края на декември обикновено иде ред на тяхното първо размръзване. Същите ябълки, които само преди месец, когато са замръзнали, са били кисели, тръпчиви, съвсем неприемливи за изнежения цивилизован вкус, допускат сега по-топли слънчеви лъчи, към които са крайно чувствителни, да ги размразят, за да се окажат пълни с прекрасен сладък сайдер, който далеч превъзхожда бутилирания и за мен измества виното. Всички ябълки са вкусни така, а челюстите ви се превръщат в преса за сайдер. Някои, запазили повече от месото си, са придобили пределна сладост и дъхавост и според мен струват повече от ананасите, които внасяме от Бахамските острови. А ония, които неотдавна дори и аз, който съм полуцивилизован, не можах да хапна, нарочно зарязаните от фермерите на дървото, сега с радост откривам, че имали свойството да се задържат на клона - също като листата на младите дъбове. Ето начин за произвеждане на сладък сайдер без варене. Оставяте студа да скове ябълките, да ги стегне като камъни, а сетне дъжда или някой топъл зимен ден да ги размрази, подир което имате ябълки, които сякаш са поели небесно благоухание посредством въздуха, в който се ветреят. Също тъй можете да се уверите, че ябълките, които отпървом са потраквали в джоба ви, додето си отидете у дома са се размръзнали и ледът се е превърнал в сайдер. Ала след третото-четвъртото замръзване и размръзване ябълките вече не са тъй приятни на вкус.

Какво са още зелените плодове, внасяни от знойния юг, пред тия, които са достигнали зрелост в студа на мразовития север? Това са същите ония кисели ябълки, с които се опитвах да прилъжа спътника си, гледайки го лукаво, та дано ги опита. Сега и двамата настървено пълним джобовете си с тях, привеждаме се, надигайки чашите им, за да опазим дрехите си от изобилния сок, и ставаме по-разговорливи от виното им. Коя ли ябълка би убегнала на бастуните ни, колкото и да е нависоко и прикътана сред преплетените клони?

Тоя плод, доколкото зная, никога не е виждал пазар - тъй различен е от ябълките по пазарите, от сушените ябълки и сайдера, при това не всяка зима го довежда до съвършенство.

Ерата на Дивата ябълка скоро ще отмине. Тоя плод най-вероятно ще изчезне от Нова Англия. И днес можете да вървите из големи площи със саморасли плодни дървета, чиито плодове в миналото са били използвани за сайдер, а сега всичко тъне в разруха. Разказваха ми за една овощна градина в далечен град, която била на склон и ябълките се търкаляли към някаква стена в подножието му, образувайки до четири фута високи купчини, та от страх да не правят сайдер от плодовете, собственикът изсякъл градината. Откак съществува повикът към трезвеност и повсеместно се отглеждат култивирани плодове, у нас изобщо не се садят туземни ябълкови дървета като ония, които виждам навсякъде из изоставените, заобиколени с гори пасбища. Боя се, че оня, който след век броди из тия поля, не ще познава насладата да брули диви ябълки. Горкият, колко много радости не ще познава! Независимо от налагането на различните сортове култивирани ябълки, съмнявам се, че днешните овощни градини са тъй големи, както преди век, когато са били садени тия огромни и безпорядъчни градини за сайдер, когато човекът е ял и пил ябълки, когато кюспето е било единственият тор, а дърветата не са стрували повече от усилието да бъдат посадени. Тогава човекът е можел да си позволи да бодва пръчка край всяка стена и да я остави да пусне корени. Днес няма да видите никой да сади дървета, където свари, покрай запуснатите пътища и просеките или по дъното на горските падини. Сега, когато има присадки, за които се плаща, хората струпват плодните дървета върху малки парцели край къщите си и ги затварят с ограда - резултатът от всичко това ще бъде, че накрай ще сме принудени да се оглеждаме за ябълки по бъчвите.

Ето "Словото Господне, което дойде към Иоила, сина Фатуилева.

Слушайте това, старци; и дайте ухо всички, които населявате земята! Ставало ли е това в дните ви или в дните на бащите ви?...

Каквото остави гъсеницата, изпояде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изпояде го червеят; и каквото остави червеят, изпояде го пръгът.

Изтрезвейте, пияници, та плачете; и лелекайте, всички винопийци, заради новото вино; защото се отне от устата ви.

Понеже люде възлязоха на земята ми, крепки и безбройни, на които зъбите са зъби лъвови, и имат кътни зъби на лъвица.

Туриха лозата ми в запустение, и смоковниците ми в сломение: съвсем я обелиха и хвърлиха; пръчките й останаха бели...

Посрамете се, земледелци, и лелекайте, лозари...

Лозата изсъхна и смоковницата повехна; нарът, и финикът, и ябълката, всичките дървета на полето изсъхнаха: и радостта изсъхна от человеческите синове."¹⁰

1862

БЕЛЕЖКИ:

1. Песен на Песните, 2:3, 5. [обратно]

2. Франсоа-Андре Мишо, "Северноамериканската Sylva". [обратно]

3. Игра на думи: "malice" означава "злост", а "malic" - "ябълчен". [обратно]

4. Джон Ивлин, "Silva или Разсъждения за горските дървета". [обратно]

5. Игра на думи: "season" означава "сезон", но и "подправям, подслаждам". [обратно]

6. Prunes sibarelles (лат.) - съскащи, свирещи сливи. [обратно]

7. Игра на думи: Concord, името на града на Торо, означава Съгласие и тук авторът изковава смислово противопоставяне. [обратно]

8. Lingua vernacula (лат.) - туземен език. [обратно]

9. "Choleramorbifera aut dysenterifera, puerulis dilectissima." (лат.) - "Холероносна или дизентероносна, твърде приятна за момчетата." [обратно]

10. Иоил, 1:1-12. [обратно]

© Хенри Дейвид Торо
© Албена Бакрачева - превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.11.2002

Други публикации:
Хенри Дейвид Торо. Живот без принцип. Избрани произведения. С.: ЛИК, 2001.