ФЕМИНИЗЪМ

Дана Хелър

web

Различно социополитическо движение с дълга история. Феминизъм означава съзнателна защита за граждански, социални и човешки права на жените. Въпреки това, историческите промени и културните вариации правят феминизма невъзможен за дефиниране в по-монолитна представа. Феминизмът включва широк спектър от колективни и индивидуални виждания, засягащи ситуацията на жените в обществото; може да бъде обхванат като политическа стратегия, филoсoфска ориентация, теоретичен анализ, персонален ангажимент за обобщаване на органични теории и практики, като революционна борба за човешка свобода, като модел за идеална социална държава и цялостна гледна точка за света, обхващаща всичко от труда до икономиката, от езика до психологията, от религията до духовността.

Феминизмът се противопоставя на йерархията, базирана на полова основа, и така открива категоричните предпоставки за превъзходството и авторитета на пола върху други хора. Феминизмът цели да експонира и изкорени потисничеството върху жените. Това се постига във формата на въпроси, изопачаващи човешкия капацитет, границите и възможностите на жените. Централно място заема виждането, че половете не са предопределени от Бог, биологията или природата, а са социално-конструирани от културни възгледи и практики, превърнали се в "естествени". Феминизмът се противопоставя на този тип идеология и поведение с оглед на това да ги преоцени и да ги подтикне към промяна. Например феминистките отличават понятията "пол" [sex] (като биологическо и психологическо състояние) и родов пол [gender] (като определен културен път, в който хората са социално подбудени да се изразяват с елементите на пола си). Това разграничение предполага, че различията в пола и репродуктивната функция не е неизбежно продуциране на аморфни стереотипи на родовия пол на женственост и мъжественост. Феминизмът обвива личния опит и политическия анализ в едно и като че ли работи за премахването на историческата тривиализация и изолация на женския труд, социални роли и функции. Политизацията на въпроса го насочва като частен и като особеност - в сексуалността, в интимността, във връзката със семейството, в религиозен опит.

"Личността е политическа" - това се превръща в основна фраза за феминисткото движение.

История

Терминът "феминизъм" влиза в общия речник в началото на 20-и век. Въпреки това, няма установена дата за зората на феминистката чувствителност, но има различни виждания колко отдавна съществува. Някои виждат феминизма в древните митове - за Амазонките, например, или в пра-християнството, като правят връзка с матриархатната социална организация и култа към богини. Други смятат, че е наченал чрез ранни европейски писателки като Кристин де Пизан (1364 - 1430?), която е защитавала женския морал и интелектуално естество. Широко разпространеното преследване срещу вещици през 16-и и 17-и век може също да бъде посочено като ранна феминистка съпротива.

Модерният западен феминизъм се развива покрай бързата индустриализация, икономически промени и промени в семейната структура и социална организация. Основно философско влияние е Просвещенската концепция за свободната личност, притежаваща неотчуждаеми права. Тази представа се появява във феминистките творби на 18-и век като "Виндификация на женските права" (1789) на Мери Уолстънкрафт (1759-1797), която се бори за образоваността на жените. В Съединените щати политическият активизъм на жените за човешки права в ранния 19-и век се бори за премахване на робството. Много от жените, присъединили се по-късно, се включват в движението за избирателно право на жените, което се развива в Seneca Falls Convention oт 1848 г. в Ню Йорк, където жените се обединяват и обсъждат гражданските си права. Феминизмът в Щатите е често описван като термин от две исторически "вълни". "Първата вълна" на феминизма се появила около изборите, тъй като активистите са наблягали на моралната чистота, образование, професиите на жените, брака и майчинството. "Втората вълна" се развива след икономическите и социални последици от Втората световна война и е била вдъхновена от Американското гражданско движение за права. Активността и темите на "Втората вълна" включват теми като групово съзнание, репродуктивна и индивидуална свобода, оформяне на Национална организация на жените, преход към поправка за равни права и установяване на изследвания на жените във висшето образование.

Тъй като тези теми се разпространяват, течението се организира и все повече започва да принадлежи към класата на белите хетеросексуални жени от средната класа. През 70-те и 80-те години, феминизмът става по-отзивчив към проблемите на афро-американските жени, латионо-американките, жените от третия свят, жените от работническата класа и лесбийките. Не всички феминистки са лесбийки и не всички лесбийки са феминистки; феминизмът се бори за правата на жените и за възможността им да оформят своя избор, включвайки правото да живеят извън традиционната хетеросексуална връзка с мъж. През 19-и век нетрадиционните двойки, наречени "Бостънски бракове", са направили възможно взаимното съжителството на жени, въпреки че има малко доказателства за това, че тези връзки са били и сексуални. В късния 20-и век много лесбийки преследвали едно егалитарно "сестринство" във феминисткото движение. Докато някои от феминистките идеализират лесбийките като "авангарда на движението", други ги хулят като най-безотговорните представителки на движението. Тази по-късна тенденция кара много лесбийки да се отделят и да създадат ново отделно движение.

© Дана Хелър, 2000
© Станимир Панайотов - превод, 2002
© Издателство LiterNet, 11. 07. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
Публикация в "Lesbian histories and cultures", Garland Publishing, Inc., NY and London 2000.