ПЕСЕН ОСМА

web

Да беше ти мой брат,
                        да беше сукал от гръдта на майка ми,
та щом те срещна вън да те целувам,
                        без никой да ме порицава,
повела бих те и въвела в къщата на родната си майка,
с уханно вино бих те напоила и със сок от моя нар.

Лявата ръка е под главата ми,
а с дясната ръка ме е прегърнал.

Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
не будете любовта, не я разбуждайте,
                        додето тя сама не се пробуди!

Коя е тази, дето иде от пустинята,
                        притиснала се към любимия си?

Под ябълката те разбудих,
                        затуй те е родила в мъки майка ти,
затуй те е родила родната ти майка.

Носи ме като белег на сърцето си,
                        като печат на ръката си!
Защото любовта като смъртта е силна,
                        като ад ревността е жестока,
като огън гори и всичко прогаря.
И много води не могат да угасят любовта,
                        не могат реките да я залеят
и ако някой реше с имота си за любов да плати -
                        всички ще го презират.

Имаме малка сестричка, гърдите й още не са наболи,
как сестричката си да опазим,
                        като дойдат за нея сватове?
Да беше стена -
сребърна крепост щяхме да вдигнем пред нея.
Да беше врата -
с кедрови дъски щяхме да я заковем.

А пък аз съм стена и гърдите ми са като кули,
затова в очите му намирам благопожелание.

Соломон имаше лозе в Баал-Хамон.
            Даде лозето на пазачи,
всеки ще плати за гроздето по хиляда сребърника.

Моето лозе сега е пред теб, Соломоне,
за него хиляда ти ще платиш и по двеста - пазачите.

Ти, която живееш в градините!
Приятелите ми се вслушват в гласа ти.
Нека и аз да го чуя!

Бързай, любими мой!
Бъди подобен на сърне или на млад елен
над ароматните усои.

© Даниел Хаким - превод от иврит, 1992
© Георги Рупчев - поетичен превод, 1992
© Издателство LiterNet, 08. 01. 2004
=============================
Публикация в: Песен на песните Соломонови. Из Светата Библия. С.: Просвета, 1992.