ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА

web

Колко си хубава, любима моя, колко си хубава!
Очите ти са като гълъби
                        под мрежата на сплетените къдри.
Косите ти се спускат като козе стадо
                        по склоновете на Галаад.
Зъбите ти - като овци отбрани,
                        завръщащи се от реката къпани,
всяка от тях е близнила и нито една не е ялова.
Като алена лента са твоите устни
                        и гласът ти е прекрасен.
Като разчупен нар е челото ти
            под мрежата на сплетените къдри.
Като Давидова кула, устремена нагоре, е твоята шия.
            Хиляда щита висят по нея -
            все щитове на юначни воини.
Гърдите ти са като две сърнета
                        близначетата на сърна - сред розите...
Докато не е повял денят
                        и сенките още не са се разбягали,
ще се възкачвам към върха на смирната
                        и хълмовете на левоната.
Цялата си прекрасна, любима моя, и недостатъци нямаш.
Със мене от Ливан, невесто, ще дойдеш с мене от Ливан!
Погледни от върха Аманà, от Снир и Хермон надолу!
От лъвските леговища, от леопардовите планини!

Ти ме плени, сестро моя, невесто,
                        плени ме с единствен поглед,
с един наниз мъниста на шията.
Колко са хубави твоите ласки, сестро моя, невесто,
                        колко са по-хубави от вино
и маслата са ти най-благоуханни сред всички аромати.
Сякаш медена пита потича от твоите устни, невесто!
Мед и мляко под езика си криеш,
благоухаят дрехите ти с благоуханията на Ливан.
Заключена градина си, сестро моя, невесто,
заключена градина, запечатан извор!
Тялото ти сякаш е нарова горичка със сочни плодове,
            с къна и нард,
            с шипър и шафран,
            с канела и тръстика,
            с благоуханна левона,
            със смирна и алое
            и с всички най-прекрасни аромати!
Градински извор, кладенец жива вода
                        и ливански поточета!
Събуди се, северни ветре! Ела, южни ветре!
Повейте, ветрове, в градината -
                        нека се разлее нейното благоухание!
Нека любимият ми дойде в своята градина
                        и да откъсне сочните й плодове!

© Даниел Хаким - превод от иврит, 1992
© Георги Рупчев - поетичен превод, 1992
© Издателство LiterNet, 08. 01. 2004
=============================
Публикация в: Песен на песните Соломонови. Из Светата Библия. С.: Просвета, 1992.