ПЕСЕН ВТОРА

web

Аз съм нарцисът на равнината,
            аз съм розата на долините!
Като лилия посред трънака
            е любимата ми сред момите!
Както ябълката сред горските дървета
            е любимият ми сред момците!
Под сянката му аз приседнах
            и ми се услади плодът му.

Той ме въведе в дома на пиршеството,
Над мен е неговото знаме - любовта!
            Подкрепете ме с млинчета,
            освежете ме с ябълки,
            че аз съм болна от любов.

Лявата ръка е под главата ми,
            а с дясната ръка ме е прегърнал.
Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
            в сърните и в полските елени,
не будете любовта, не я разбуждайте,
            додето тя сама не се пробуди!

Гласът на любимия! Ето, той идва!
През планини прелита, през хълмове прескача.
Любимият ми е подобен на сърне или на млад елен.
Ето го! Той зад стената застава,
надзърта през решетките, в прозорците занича.
и ми говори любимият, и ми казва:

- Стани, любима моя, красавице моя, ела!
            защото зимата свърши,
            дъждът премина, отиде си,
            цялата земя е напъпила,
            настана времето за резитба,
            гургулицата оглася земята ни,
            наливат плода си смокините,
            лозниците вече ухаят.
Стани, любима моя; красавице моя, ела!
Гълъбице моя, в скалните процепи,
            сред върхарите скрита,
нека те гледам, нека да чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък,
            а ти си прекрасна!

Хванете лисиците, тез малки лисичета,
които погубват лозята, когато лозята цъфтят!

Мой си е моят любим, а аз съм негова - сред розите...
Докато не е повял денят
            и сенките още не са се разбягали,
ти бързо се върни, любими мой,
            бъди подобен на сърне
или на млад елен в скалистите усои.

© Даниел Хаким - превод от иврит, 1992
© Георги Рупчев - поетичен превод, 1992
© Издателство LiterNet, 08. 01. 2004
=============================
Публикация в: Песен на песните Соломонови. Из Светата Библия. С.: Просвета, 1992.