 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЮЖНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ
Сама планина... На самота - знакът.
Когато веднъж настъпи денят,
ще дойда при теб, както идва сиракът,
както планината - при равнина.
Ще ликувам при нашата среща.
Остри, сгърбени от горчивина,
ще сведа над теб своите плещи,
като хребет да те заслоня.
Ще те обичам ревниво. Мятам
нежна сянка над твоите рамена.
Ще ме обичаш ли, както равнината
обича едничката планина?
1969
© Анатол Вярцински
© Стефан Поптонев - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
10. 01. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.