ЧАЙКА

Алексей Ремизов

web

Стоях на брега на шумящата река.

Гледах в далечината, там, където вълните лизваха облаците и щом изплуваха, се прокрадваха през небето като гладно стадо.

Сред реката, пред очите ми, се извисяваше забулена в облаци скала, жива, без край, без начало.

Нагоре и надолу по нея вървяха върволици от хора, наметнали тежки савани.

Хората светли излизаха от дълбокото дъно и сиви се спускаха в сивите вълни.

И скалата още се изрязваше и подсичаше всеки път.

Изведнъж едно безшумно облаче се полюшна и хиляди потискани желания се разпиляха с вик.

Тогава отнейде долетялата чайка се стрелна в страшната далнина.

Пророчески се мяркаха белите криле.

Чайката летеше... превръщаше се в топяща се топчица мокър сняг, в бяла искрица... пухче.

И тогава ме обзе страх: стори ми се, че заедно с нея отлиташе последният миг на моята радост.

Около 1900 г.

© Алексей Ремизов
© Илиана Илиева - превод, 2003
© Издателство LiterNet, 25. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.