ТРИБАДИ

Ан Пелегрини

web

От термините, използвани за жени, привлечени от други жени, tribas (и неговия по-рядко срещан, но все още годен латински еквивалент - frictrix), има най-дълъг живот; други думи, които описват женския хомоеротизъм, са virago, и вероятно meretrix (т.е. проститутка). Първото показание за термина tribas, който произлиза от гръцкия глагол за "трия", се появява като взета назаем дума от латински текстове от I в. пр.Хр. - "Controversiae" на Сенека и от Платоновия диалог "Федър". Неговата първа появя в гръцки текст е век по-късно.

Поради гръцкия и латинския класически период, които концептуализират пола като произлизащ между свръховластения, "фалически" актьор и неговия подчинен (социално подчинен, независимо дали посредством родово-полов или гражданския статус) обект на желание, мъжката гледна точка не може да види и да си представи женския еднополов еротизъм освен в афиширана връзка от сорта "активност/пасивност" или "проникващ/проникнат". В този смисъл сексуалната активност между жените, до нивото, до което е била мислена, е била почти неизменно представяна като намеса на мъжествена партньорка, която прониква в нейната любима със заместител на фалос, или с извънредно развит клитор, който може да прониква в жени и дори в мъже. Така Martial (I в. пр.Хр.), описва Philaenis като tribas, които проникват дори и в мъже посредством тези развити клитори. Изявяващи се като напети гимнастички, Philaenis се стремят към мъжествеността в пълния смисъл на думата. Тази мъжественост е също забелязана в диалога на Лукиан "Диалози между куртизанките", в който героинята Мегила, наречена hetairistria, сменя името си на Мегилос, подстригва косата си и съблазнява героинята Леайна. Във всички други аспекти Леайна е представена като обикновено момиче. Леайна се устремява към Мегиал/Мегилос, мъжествената съблазнителка.

Дори и в текстовете, в които трибадизмът е медицинска проблематична девиация, както в астрологическите изследвания на Птолемей от II век пр.Хр., или в медицинския текст на Свети Аврелий от V век пр.Хр. "Върху хроничните заболявания", диагнозите преминават отвъд трибадите, желаещи и фокусиращи вниманието си само върху мъжествени жени. Освен това, текстовете не се концентрират толкова върху еднополовата сексуална ориентация, колкото върху тяхната родово-полова обратимост. Между другото, това предполага, че заклеймяваното от древните - жени, които желаят други жени, не е било само еднополов сексуален контакт, или дори само желание за такъв контакт, но и родово-полова обратимост или девиация на мъжествеността на представяната "активна" страна. Диагнозите обвиняват трибадите в сдържаност към "активната, мъжествена" роля; древните източници не спират да проблематизират или категоризират "пасивната" жена, желана от tribas. Също така тя не е представена като проблем на двузначната схема "пол и родов пол", защото остава в пасивно-позиционирана, сексуално възприемчива позиция - или тази роля не е била мислена като възможност. Желанието на "пасивната" партньорка към друга жена не се е появявало, за да го oбозначи. Това, което е отличавало tribas от другите жени - от "истинските" жени - е било по-скоро по-малкото им желание за друг тип жени, отколкото тяхното отклонение от нормите на женствеността (с други думи, техните родово-полови безпокойства [gender troubles])

© Ан Пелегрини, 2000
© Станимир Панайотов - превод, 2002
© Издателство LiterNet, 15. 06. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
Публикация в "Lesbian histories and cultures", Garland Publishing, Inc., NY and London 2000.