Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОДОБРЯВАНЕ НА ПАМЕТТА

 

Забелязано е, че до 20-25 години човешката памет се подобрява, до 40-45 години се съхранява приблизително на същото ниво, а после отслабва. Трудно е да намериш човек, напълно удовлетворен от своята памет. Освен това човек много често просто не умее напълно да използва нейните възможности.

Да се научиш да използваш съществуващите резерви в паметта, си е дори по-важно, отколкото да се занимаваш с нейното развитие!

Първият фактор е използването на външна памет. Външната памет е фиксиране на информацията извън мозъка, най-вече във вид на различни записи (от тефтерче до компютър). Непременно условие: външната памет трябва да е много добре организирана и систематизирана. Не се бойте от това, че може да ви нарекат педант! Външната памет влиза в числото на компенсаторните средства, заменящи липсващите интелектуални способности.

Вторият фактор е правилната организация на паметта: да имате предвид нейните свойства и особености, да усвоите общите принципи на нейното действие.

Как да разберем особеностите на паметта си? За съжаление, засега само със самонаблюдение.

Да предположим, че по-добре усвоявате материала, четейки го наум. Помните как е разпределен текстът в книгата. Плюс това безпогрешно намирате пътя в непознати места, бързо запаметявате лица. Изглежда, при Вас преобладава зрителната памет.

Ако отлично възприемате звукова информация, може да се смята, че имате слухов тип памет.

За двигателната (моторната) памет е характерно бързото и леко усвояване на сложни движения. Хората, които имат такава памет, по-добре попиват информация, ако съпровождат ученето с жестове, ходене, шепот.

Какво още трябва да знаем за своят памет:

Обем - количеството информация, фиксирано за единица време;

Здравина на задържане - времето, през което помним материала;

Точност - число на грешките при възпроизвеждане;

Готовност - бързина на възпроизвеждане.

Общи принципи на действие на паметта:

  1. принцип на селекцията: не си струва да задържаш в паметта си нищо излишно;

  2. принцип на “резерва”: част от информацията трябва да бъде държана в “резерва”, тоест във външната памет;

  3. принцип на "егоизма": необходима е лична заинтересованост към предмета; ако я няма, трябва да свържете скучната за вас информация с такава, която Ви интересува.

  4. принцип на активността: повторението е майка на знанието;

  5. принцип на “седемте”: ако в материала има повече от седем части (блока), е трудно той да бъде усвоен; за да облекчим възприемането на материала, той се разбива на глави, параграфи, абзаци.

  6. принцип на оптималния режим: 40-50 минути работа и 10-15 минути почивка.

  7. принцип на оптималния фон: необходимо е да се определи каква обстановка въздейства благоприятно именно на Вас и после да се придържате към нея; общи правила: необходима е тишина, възможни са изключения.

Третият фактор е подобряване на паметта. Съществуват конкретни методи, позволяващи да се подобри паметта. Трудно е да се използва целият обем от съществуващи методи, но е и ненужно. Изберете само тези, които ще бъдат най-ефективни за вас. Те обаче не трябва да са прекалено малко. Ако имате на въоръжение само два-три метода, те най-вероятно постепенно ще се “уморяват” и ще ви служат все по-лошо. Добре ще е, ако усвоите десетина и от време на време ги редувате.

Метод на външната компенсация:

Физическо възпроизвеждане на обстановката: по-лесно е да си спомните там, където сте запомняли.

Мислено възпроизвеждане на обстановката: същото, но наум, спомнете си фона - мястото, звучащата тогава музика, осветлението.

Тонизиращ метод:

Aко ви е трудно да запомняте, опитайте да повтаряте информацията с различни вариации - силно, тихо, бавно и бързо, с необичаен акцент, с почукване... Всичко това тонизира паметта.

Метод на съкращението:

Използване на базовите понятия: ако отделим и запомним понятията, върху които е построен текстът, то е много по-лесно по тях да възстановим цялото съдържание.

Литературен метод:

Преписваме и запомняме първите букви на думите; за мнозина този метод може да изглежда недействителен, дори след много тренировки.

Редактиране:

Правим текста по-лаконичен; често едновременно с това в паметта се отделя и това, което ние сме изхвърлили (разбира се, не толкова отчетливо).

Уплътняване на материала:

За разлика от предишния метод преписваме текста със свои думи, правейки го максимално компактен; понякога с една дума може да се замени цяла фраза.

Блоков метод:

Съставяме блок-схема, подчиняваща се на принципа на “седемте”.

Методът “кукичка”:

Трябва да свързвате новите сведения с вече съществуващите в паметта с помощта на “кукичка” - по смисъл, съзвучие, външен вид.

Таблично-матричен метод:

Материалът се помества в таблица, чиято форма и структура определяте сами.

Смислово “дърво”:

Главната мисъл се превръща в ствола на дървото; от него се разклоняват основните клони - идеи (не повече от седем), след това вървят малките клончета, също послушни на “седмия” принцип.

"Град от знания”:

За съхранение на разнообразна информация може да се “построи” цял град; спомняйки си, ние мислено пътешестваме по него.

Проверка на ситуациите:

Къде сте виждали това лице, струващо Ви се толкова познато? При “прелистване” на различните ситуации (на улицата, в института и т.н.) може би ще изплуват сведения за интересуващото Ви лице.

Контрастен фон:

Измислете за информацията ярък фон, създаващ контрастен ефект.

Парадоксално изразяване на съдържанието:

Кратка и образна формулировка, например: “Парадоксът е четириъгълен триъгълник”.

Абсурдни примери:

Те помагат да се запомни същността.

Запомняне чрез забравяне:

Искайки да забравим нещо, концентрираме върху него своето внимание и като резултат го запаметяваме.

Релаксация:

Ако в течение на три минути не можете да си спомните нещо, отпуснете се за няколко минути и се постарайте да не мислите за нищо; релаксацията помага практически на всички.

Търсене на закономерности:

Опитайте да намерите в запомняната информация каквито и да са закономерности - смислови, числови, ритмични.

Използване на аналогии:

Открийте на какво прилича обектът.

Моделиране:

С помощта на логически връзки съединяваме различни факти в единна система - модел за запаметяване.

Прогнозиране на следствията:

Представяме си какво ще стане, ако не запомним (или обратното, ако запомним) нужната ни информация; изплашени или обнадеждени, ще запомним по-добре това, което ни трябва. Довеждане на изводите до логически край (абсурд): развиваме съдържащата се в материала мисъл по-нататък; възможно е да стигнем до напълно логичен извод, но може би и до абсурд; във всеки случай ще ни бъде по-лесно да усвоим материала.

Картинно изображение на материала:

Опитваме се да нарисуваме зрителен образ на това, за което става въпрос.

Емпатия:

Човекът мислено се превъплъщава в обекта на запаметяване.

“Усмивка”:

Търсете в материала нещо весело; може карикатурно да изобразите смисъла, да намерите шегаджийско сравнение, смешно да свържете елементите на материала.

 

 

© Александър Свердлов, превод, 2003
© Издателство LiterNet, 07. 09. 2003
=============================
Първо издание, електронно.