ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА НАЙ-ВАРНЕНСКИЯ ПИСАТЕЛ

Виолета Тончева

web

За Празника на българската духовност - 24 май 2007 г. си пожелахме творческия възход на българската култура от последните години да продължава, защото културата определя в най-висша степен националната ни идентичност, оттам и националното ни самочувствие като граждани на Европеския съюз. Неслучайно и тазгодишният Майски салон на изкуствата излъчи своите културни послания под мотото "Варна - кандидат за европейска столица на културата". В периода от 8-ми до 31-ви май, варненската културна общественост внимателно се вглеждаше в най-стойностното, което сътвориха през последната година нейните писатели, поети, композитори. Закономерно посветихме и едно от специалните издания на Салона на изкуствата в Концертното студио на Радио Варна на 75-годишния юбилей на писателя Тихомир Йорданов.

От биографията на Тихомир Йорданов, отпечатана в края на "Разкази от първа ръка. Избрани творби", изд. "Захарий Стоянов", 2007 г., може да се научи следното:

Тихомир Йорданов е член на Съюза на българските писатели. Пише стихове и разкази, превежда поезия от руски език. Издал е книгите: "Земята, която сеехме" - поема, изд. Български писател, 1959 г., „Пориви" - лирика, ДИ - Варна, 1961 г., „Екипажът на 62" - новела, Държ. военно издателство, 1962 г., „Очакване на прилива" - разкази, ДИ - Варна, 1966 г., „Трудно щастие" - разкази и новели, ДИ - Варна, 1970 г., „Случаен изстрел" - повести, Държ. военно изд., 1973 г., „Варненски работи" - разкази, Книгоизд. „Г. Бакалов", 1975 г., „Трима в един ден" - разкази и новели, Изд. Бълг. писател, 1981 г., „Разкази от старо и ново време" - Книгоизд. "Г. Бакалов", 1982 г., „Летни произшествия" - разкази, Книгоизд. „Г. Бакалов", 1988 г., „Завеяни разкази" - ИК „Андина", 1998 г., „Кралски дандании във Варна" - разкази и очерци, Барс-агенция, 2000 г., „Парад" - разкази и новели, ИК АРТпринт, 2001 г., „Спасената книга" - стихове и импресии, ИК АРТпринт, 2002 г., „Варненска читанка" - разкази и очерци, ИК АРТпринт, 2003 г., „Приказки от кафенето" - ИК АРТпринт, 2004 г. и споменатите вече "Разкази от първа ръка. Избрани творби", 2007, издателство "З. Стоянов", 2007 г.

Творчеството на Тихомир Йорданов - четем още там, се отличава със специфичен реализъм, приближаващ го до документалното изображение на лица и събития, с неизменното присъствие на варненски сюжети и морска окраска на пейзажа. Творбите му са включвани в различни сборници и антологии. Превеждани са на руски, украински, белоруски, чешки, полски, немски, румънски език, и на иврит.

Толкова голямо творчество би направило чест на всеки, но колцина могат наистина да го постигнат!

Незапознатият остава с впечатлението, че основното поприще в житието на Тихомир Йорданов е писателското. Това е вярно и... не съвсем. Основателно можем да го заподозрем, че се занимава с археология, палеонтология и още куп други неща.

Какво имам предвид? Бидейки все пак наследник в някаква степен на небезизвестния Бобчевски от една прочута книга на Тихомир Йорданов, аз ще си позволя да коментирам изложените по-горе биографични факти. Едва ли ще достигна впечатляващата образност на Бобчевската разследваща журналистика. Още повече, че както преди, така и днес - отделянето на фактите от коментарите за тях, за нашего брата, си остава лесно на теория и трудно на практика. Така си е. Ще се придържам обаче към стилистиката на автора, разчитайки на неговото и ваше чувство за хумор и снизхождение, уважаеми дами и господа, родолюбиви варненски граждани.

И така - преди да стане писател, Тихомир Йорданов е учител и журналист в различни медии: във вестник -варненския "Народно дело", в радио - Радио Варна, в телевизия - Телевизионен център Варна. Работи като редактор и в издателство - варненското издателство "Георги Бакалов". Засега само в интернет медия не е работил, но определено е медиен човек, също и медиатор. Поставете акцент върху второто, защото то невинаги следва от първото.

Тихомир Йорданов е роден на 16.04.1932 г. в Нови пазар, но това място има значение само дотолкова, доколкото то развива у него дарбата да наблюдава с очите на писател един друг град. Всекиму е известно, че градът, без който писателят Тихомир Йорданов не може, е Варна. Както, разбира се, и обратното - Варна не може без Тихомир Йорданов. От което логично следва, че Тихомир Йорданов е най-варненският писател. Сигурно и други са го забелязали преди мен.

Превъзходната степен, заради критичносттта към словото и към себе си, самият Тихомир Йорданов не обича да използва. Затова пък признава неведнъж: "Аз съм варненски писател. Макар и да не съм роден във Варна. Моят дух, моите пристрастия, моята среда, приятелствата ми са варненски. Варненски са и темите и сюжетите ми, героите ми, мнозина варненци могат да се познаят в тях (има и назовани с истинските им имена) или пък да разчетат случки и събития, станали тук. Дори две от книгите ми носят заглавия "Варненски работи" и "Варненска читанка". Аз не се стеснявам от географската ограниченост. Античните писатели вместо фамилни имена към името си прибавяли името на месторождението или местоживеенето си. Това не ги прави по-малко значими", обяснява Тихомир Йорданов и в последното си интервю за списание "Простори" (май 2007 г.).

И никак няма да се учудя, ако приятелят и събрат по перо Боян Върбанов е написал тъкмо за Тихомир Йорданов следната сентенция: "Колко много са онези, които днес се гордеят с родния си край. И колко малко са тези, с които родният им край се гордее."

В конкретния случай става дума за взаимна любов и нейният последен израз е почетният златен знак "Заслуги към Варна", с който бе удостоен Тихомир Йорданов. Това се случи на тържеството във ФКЦ в навечерието на 24 май!

И аз бях там... и аз ръкоплясках... И аз му честитих... И дори успях да заснема връчването на наградата... Дори му подарих този фотодокумент, защото знам, че никой като него не цени архивната стойност на миналото.

Всъщност цялото творчество на Тихомир Йорданов може да бъде отнесено към литературата на документа. За предпочитанията си към този творчески похват - да използва факти от действителността, за да им вдъхва нов живот, Тихомир Йорданов говори още през 1975 г. в своите емблематични "Варненски работи", чийто редактор - забележете - се казва Николай Хайтов, а художник е Стоимен Стоилов. Разбирате ,че просто няма как книгата да не стане хубава!

Но да се върнем към предисловието: "...понеже времето е безгрижно към вчерашния ден, запазените свидетелства се оказаха откъслечни и затова авторът трябваше да постъпи, както археологътът и палеонтологът - по един чиреп от съд или по една кост да възстанови цялото. Там, където изгубените късове не достигаха, послужи си с въображението..."

Колко последователен и верен на избрания стил е Тихомир Йорданов, проличава във всичките му следващи творби. Да вземем например встъплението към "Варненска читанка" от 2003 г., където той споделя: "Можеш да премълчиш фактите, можеш да ги подбираш. Само не можеш да ги измисляш. Фактите са като предметите. Погледнеш ги от тази страна - гледката е една. Погледнеш ги от обратната страна - друго е. Но предметът си е пак същият. Променил си само гледната точка. Ето това е историята".

За мен това е едно съвършено обяснение. Би било чудесно, ако всеки учебник по история започваше с този цитат на Тихомир Йорданов. А защо не и учебниците по журналистика в онази им част за гледните точки, гарантиращи обективността на отразяването.

И като стана въпрос за гледните точки, ето още една гледна точка към творчеството на Тихомир Йорданов. Пренесем ли установените факти за него като медиатор между исторически епохи и хора върху едно предишно - и все още не съвсем забравено лексикално ниво, то бихме могли да преведем медиатор като душевед... води към, познава душата на човека, вещ е за всички нейни пориви... Душевед звучи красиво, старинно и... българско... Както в азбуката ази, буки, веди... веди като знание, познание...

Нима е чудно, че не друг, а Тихомир Йорданов направи поетичен превод на буквените наименования в нашата азбука и прозря, че кирилицата е всъщност първият възвишен химн, първото българско стихотворение, сътворено от Свети Климент Охридски. Превод на азбуката - каква еманация на превода въобще.

В тази връзка ще си позволя накрая да направя няколко доста вероятни предположения: Милорад Павич, натоварил в своя "Хазарски речник" Константин-Кирил с мисията на покръстител, със сигурност би използвал криптограмата, Тихомир-Йорданова, на азбуката. Не биха се посвенили да го сторят по своему и Умберто Еко, Елизабет Костова, Юлия Кръстева, а защо не и Орхан Памук?

Та те създават своите бестселъри, интерпретирайки понякога далеч по-незначителни исторически факти... Забелязали сте може би също, че това са факти, отнасящи се до високи идеи и висши духовни ценности... А каква прочее по-висока идея от азбуката!

Така че отправям към Тихомир Йорданов едно очакване и една надежда: да използва своята криптограма на кирилицата за написването на следващата си книга. Нека тя да бъде също така велемъдра и добротворна като предишните. Може да използва пак кратки изречения. Той умее да ги пише. Дори великият Йохан Волфганг Гьоте е установил, че - перифразирам - обикновено писателите пишат сложно и дълго в началото, после пишат сложно и кратко, а накрая - кратко и просто. Тоест хубаво.

Споменаването на Гьоте ме подсеща да препоръчам на Тихомир Йорданов да изпрати един екземпляр от книгата си в Австрия, на онзи печалноизвестен професор Ото Кронщайнер, който преди време ни посъветва да латинизираме кирилицата...

И най-важното за Тихомир Йорданов - да не забравя, че да си най-варненски писател, е не обикновено занимание, а мисия. Още повече, че на Варна й предстои да стане европейска столица на културата.

В този смисъл моля Тихомир Йорданов - от името на всички негови читатели и почитатели - да съобрази по време и място издаването на тази книга с календара за предстоящи събития на Община Варна.

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.06.2007, № 6 (91)