II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

КАТО ЖИВ РОМАН... ЖОРО ВАСИЛЕВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Журналист в Радио Варна от 1993 г.

Репортер, автор и водещ на “Здравей, море!”, “Акценти” и др.

Обичам времето, в което съм пред микрофона, спомените са много и се размиват, трудно ги отделям един от друг. Всеки човек или минута оставят у мене белег, сливат се в общи образи, в някакви запомнени чувства, в бледи контури на разменени реплики. Канил съм в предаването си не само известни личности. Разговарял съм в нощта и с т.нар. обикновени хора, живеещи най-вече в делника, превърнали делника в своя съдба. И мога да кажа, че всички те ме вълнуват. За мен интересен е човекът, неговата душа. Всичко е живот.

Ето това обичам в моята работа - срещата с толкова съдби... Макар че не отделният сюжет ме интригува. За мен времето е някаква безкрайност. Не случайно и моето предаване е през нощта. Сумракът и безсънието са територията на любовта. Нощта ми дава усещането за вечност, конкретно случилото се потъва в чувство за безкрайност.

Усещам моето предаване като жив роман, който непрекъснато се пише, в който героите се явяват един по един, претендират за място във времето и пространството, отпечатват се в душата ми и така си остават - като белег, чувство, запомнени думи, дори мимика. Затова и не налагам строги рамки. Оставям госта да даде първоначалния тласък, а аз го следвам мислено и емоционално, за да успея “да извая” неговия портрет. После го подреждам до предишния портрет в галерията, която съществува единствено в съзнанието ми. Портретите излъчват социални, психологически, емоционални, защо не и чувствени вибрации - всичко зависи от силата на откровението и желанието на събеседника да ме допусне във времето, в което живее. В този смисъл радиото и предаването ми са били в мен и ще останат в мен. Наистина така го чувствам. Обичам да наблюдавам човешките характери, да разчепквам болки и радости, да разгадавам самодоволството, острата липса на реализация и всичко останало. Обичам да размишлявам върху човека, толкова сложен, толкова различен.. .

Моето присъствие в радиото не дели времето на минало, настояще и бъдеще, а обединява всичко това в сложния възел на динамичното и едновременно статично време.

Често се питам защо приемам толкова лично нощните си разговори с радиослушателите. Може би защото чрез тях откривам и част от себе си. Опознавам се и се преоткривам под друг ъгъл. В безпощадното нощно огледало се виждам по-реално, по-вярно. Радиото изисква да се раздаваш докрай. То неизбежно отнема и безброй лични срещи, които никога не ще се състоят. Осъзнаваш колко даваш от себе си, без да се питаш какво точно получаваш. Просто поемаш дъх в дългия път на нощта към деня, след истинския хор от гласове. Не се замисляш как изглеждат, а вече се опитваш да ги видиш в следващия нощен разговор. И така години наред. Не винаги идилично. Предизвиквал съм и възмущение у някои слушатели, обърквал съм чувствата на други към мен. Трети не са скривали възторга си от предаването. Приемам с благодарност и донякъде с любопитство всякакви реакции, защото самият аз не обичам еднаквите хора и още по-малко - рутината. Не съм от спокойните водещи, въпреки спокойствието, което, казват, съм внасял в радиоефира. То идва може би от разбирането, че животът безкрайно се променя, ако свикнеш да посрещаш като приятел безпокойството, което те обхваща сутрин или в безсънна нощ... Затова различните пластове на човешката душа винаги са ме вълнували. Както и жестокото напрежение в усещането за самота - общувам с много хора, а в нощта съм сам със своя глас пред всички... Поемам чуждата болка, но отказвам срещи - не само за да се запази радиомагията, а и защото понякога са злоупотребявали с моето доверие. Това обаче не ме прави недоверчив. Напротив. Ако в душата си изпитвам страх, той е от мисълта тъкмо аз да не изгубя нечие доверие.

Септември 2004
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.