II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ЖУРНАЛИСТИКАТА ВСЕ ПАК ИЗИСКВА ИЗВЕСТНА СКРОМНОСТ... ЖОРО БЕКЯРОВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Журналист в Радио Варна от 2002 г.

Репортер, автор и водещ на “Остатъци от деня”, “Неделна наздравица”, “Акценти”

Първият му сблъсък с Радио Варна стана по време на следването. Следваше журналистика. И като всеки студент по журналистика, желаеше да работи в крайна сметка като журналист, а не като продавач или сервитьор. Ето защо гледаше да се ориентира навреме в медийната джунгла и да направи своя избор, а защо не и някоя медия да избере негова милост. Пред един студент по журналистика, решил да се реализира в професията, за чието изучаване троши пари, стоят три избора - вестник, радио, телевизия. Студентът Жоро Бекяров най-малко се виждаше в радио. Стана обаче точно това. Веднъж чу за предаване по Радио Варна, което щяло да се прави от студенти. От него се искаше да иде на място и да види за какво иде реч. Той отиде и видя над стотина млади индивида, които очевидно смятаха, че е хубаво да се чуват по радиото. Тоест всички искаха да са водещи - мисия, разбира се, невъзможна, както поради пространствено-времеви, така и поради чисто логопедични препятствия. Като логично следствие от всички тези причини първоначалната бройка на кандидатите намаля драстично, а Жоро Бекяров умно не драпаше за микрофон, правилно преценявайки своите диалектни проблеми. А и той се правеше на сценарист - нещо много повече от водещ!? Въпросното предаване в крайна сметка умря, погребано от несериозността на въпросните студенти, но Бекяров вече беше направил своя избор. Бидейки пресят, а неговото упорство (или нахалство) оценено, той беше поканен да участва във ведомственото тържество на радиостанцията. Годината беше 1998-а, мястото - ресторант „Димят”. „Я! - каза си студентът Бекяров, - Тези хора умеели и да купонясват!” Така той окончателно биде спечелен за каузата на радиото.

Дотук с гледната точка на третото лице, сега продължавам в първо лице с първите си спомени като репортер в Радио Варна. Те са много, но забавните ме разсмиват и досега. Изпратиха ме в Държавния архив, за да отразя някаква изложба, свързана с Деня на победата над хитлерофашизма - Девети май. Очертаваше се скучен материал. Тогава забелязах сред посетителите Леонид Баснин - генерален консул на Руската федерация във Варна, и ми хрумна, че ако го запиша, неговият разказ ще разнообрази моя репортаж. Току-виж е участвал във Великата Отечествена война като доброволец, може и да е празнувал Девети май насред превзетия Берлин! Въодушевих се, припомних си падежите и окончанията и на възможно най-добрия си руски, по моята скала, го попитах къде е бил в самия край на Втората световна война. Човекът леко се притесни от моя въпрос и смутено отговори, че по това време е бил на две години. Сами разбирате, че цялата ми концепция за репортаж, която се крепеше именно върху този ключов момент, се срина...

Помня осезателно и първото си пряко включване в ефира на Радио Варна. Няколко репортери бяхме разпределени в различни варненски училища, за да разкажем в реално време как в рамките на една благородна кампания учениците засаждат фиданки. Падна ми се Руското училище. Въобще върви ми с Русия. Събрах необходимата информация, надлежно си записах всичко върху едно листче в тефтерчето и зачаках включване по мобилния телефон. Но не щеш ли, когато звъннаха от студиото, духна вятър и... отвя ръкописния ми труд. Че като започна едно мънкане и една борба с природните стихии, не ти е работа. Дори Даниела Стойнова, известна с компетентното си мнение по всички въпроси, се съжалила над моята особа и изказала съмнения относно бъдещата ми реализация в Радио Варна. Аз обаче имах - и все още имам - желание да се уча от всичко, включително и от собствените си грешки. И когато му дойде времето, както обичаше да се изразява един български премиер, стресовите ситуации престанаха да бъдат стресови, а нормални, и журналистическите занимания започнаха да ми носят удоволствие. Понякога и забава.

Както в онзи случай, когато отразявах пътешествието на две индийски слоници от цирка до Община Варна, а в студиото водещата Ася Йовчева, вместо да ме подкрепи, скри лице в шепите си и едва се удържаше да не се разсмее пред микрофона. А смехът, както знаете, е заразителен. Поставете се на мое място и ще разберете колко трудно ми беше да остана безучастен в тази ситуация. С известни усилия успях да се дистанцирам от неколегиалното поведение на Ася, за което прилагам като веществено доказателство нейните уводни думи към моя репортерски разказ: “Австрийският цирк “Гертнер” гостува от 21 август до 31 август във Варна. По този случай, а и със съгласието на кмета на града Кирил Йорданов, две индийски слоници дойдоха на крака пред общината. Какво стана там, ще разберем от репортера Жоро Бекяров...” И аз заразказвах за величавия слонски поход по варненското ларго до общината. Постарах се да намеря най-въздействащите думи, които знам, за да визуализирам екзотичната картина във въображението на слушателя. “Недоволни нямаше, с изключение на чистачките в общината. На тях очевидно ще им се наложи да се потрудят извънредно, защото едната слоница не издържа на напрежението от толкова хорска близост и даде воля на физиологичните си нужди току пред достолепното здание, приютило местната власт... По-късно двете 35-одишни максидами Рани и Мандра ожадняха и австрийският им дресьор ги заведе на водопой до шадраваните пред музея. Хората определено се радваха на слонското присъствие - най-сетне можеха да видят нещо по-голямо от мечка из улиците на Варна...”

Тук затварям репортерските си записки най-малко поради две причини. Конкретната информация за представленията на онзи цирк отдавна вече не е актуална, освен това с цитати на самите себе си се занимават предимно политици. Журналистиката все пак изисква известна скромност. Което не пречи да завърша неколкогодишното си животоописание в Радио Варна с уточнението, че репортерът, за когото стана дума, в последно време се изживява и като водещ - най-напред на “Остатъци от деня”, после на “Неделна наздравица”, а сега и на всекидневното обзорното предаване на Радио Варна “Акценти”.

Юли 2005
Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.