Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

СПАСЯВАЙТЕ ПЪРВО ЖЕНИТЕ И ДЕЦАТА!... ЗДРАВКО БУЙНОВ

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Здравко Буйнов

Здравко Буйнов

Журналист в Радио Варна, 1992-1998

Автор и водещ на “Бизнес Интеграл”, “Съботна трапеза”, “Ала-бала шоу”


Ето така, всяка неделя следобед, по земите, които Радио Варна покрива със своите честоти, започваше онова предаване, за което леля Данче от Несебър беше казала веднъж в ефир: “Нищо не разбрах, но много хубаво беше.” Леля Данче, която руските туристи определяли като “много хорош хозяйка”, беше една от най-редовните и най-ревностните слушателки на неделното шоу на Радио Варна “Ала Бала”. И макар чак от Несебър, тя не пропускаше ден, без да се обади, защото може би, както всяка хазяйка от Черноморието, тя бе достатъчно богата, за да не се притеснява от телефонните сметки. А тогава времената не бяха богати.

С това като че ли завърших увода. Тези, които са имали все шестици по литература, сигурно си спомнят как на отговор на литературен въпрос задължително трябваше да се започва с увод, в който се описва епохата на действието. Та годините бяха 1993-1998-а. Започнали като бурни преустроечни години, те прераснаха в силно развита демокрация. Уж 1998-а бе краят, може би, защото буквеният еквивалент на тази година дава фразата “АЛА-БАЛА КЕ ПАДНЕ”. След тази година се чувствах като жълъд - не знаех коя свиня ще ме изяде.

Винаги за тежките времена историците обичат да казват: “И смехът крепеше бойния дух на българина.” Горе-долу с тази задача се зае шоуто “Ала Бала”. Но какво представлява това предаване. Както се казваше в един от клиповете му: “Водещият говори, че и пее, а слушателите - слушат и плачат.“ Водещият бях аз - Здравко Буйнов. По онези години млад, обезпаразитен и диспансеризиран младеж, подвижен момък с неподвижни имоти, изкарал нещастно детство без бинго и вафли “Мура”. Волнокрил, имунизиран и обезвъшен водещ, с фатален чар, но стига сме говорили за мен - скромността краси радиоводещия. (Ах, как умело се засмяхте всички, точно там, където трябва!) С развито чувство за хумор, според слушатели, екстрасенси и извънземни. Дори понякога шегичките ми надминаваха по духовитост Тодор Живков и Леонид Брежнев, взети заедно. Не че искам да се хваля, но словото ми беше толкова огнено и изгарящо, че гларусите, които прелитаха над Радио Варна, падаха с опърлени криле. Изисквах от слушателите, когато слушат “Ала-бала шоу”, да не дишат много силно и шумно, за да не пречат на творческия замах на екипа. Понякога използвах дори чужди думи от рода на “концептуална парадигма” или “евентуално”, ей тъй за разкош на повествованието. Защото водещият дълго остава под впечатлението, което е направил на слушателите. Пак не че искам да се хваля, но магнетизмът ми беше толкова мощен, че когато започваше “Ала-бала шоу”, вятърът спираше да духа, птичките спираха да пеят и дори “времето спираше своя ход” - това го преписах от една естрадна песен. Изобщо цялата Вселена замираше бездиханна - това пък го преписах от една реклама или беше от списание... Или май беше от една книга. Дори вече не си спомням заглавието на книгата, но това беше книга с твърди корици. Да не казвам голяма дума, но аз толкова много книги четях тогава и дори имах карта за варненската библиотека. Да видите колко много съм книголюбив... Ако всички сме произлезли от маймуните, аз съм произлязъл от най-начетената.

Най-красив е този, който се разхубави последен в “Ала-бала шоу”

Спомням си веднъж как разговарях със слушателката Йорданка в ефир. По едно време тя ме накара да се опиша. (За сведение на непознаващите ме, аз съм висок 177 см, с гола бръсната глава, с кафяви очи и обикновен поглед, с който дори не мога да накарам продавачките от пазара да ми връщат ресто.) Тогава с много шеги и закачки й разказах как съм висок и снажен викинг със своите 190 см, с къдрави руси коси до раменете като славянин, с дълбоки сини очи на германец, с тен на мулат и с огнен поглед като на заварчик. И гледам толкова секси, че само да фиксирам някоя “женска” и тя вече е забременена в третия месец. Изобщо нещо като кръстоска между Брад Пит, Том Круз и Гонзо. Падна голям смях, но ето че след два дни някаква непозната жена ме търси на входа на Радио Варна. Носеше кутия шоколадови бонбони - от скъпите, една ученическа тетрадка и една роза. Само като ме видя, непознатата, оказала се по-късно слушателката Йорданка, нададе такъв жален вопъл: “Ама това ли е Здравко Буйнооов...”, че на всички, намиращи се по това време навън, очите им се напълниха със сълзи, както порцеланова чиния със супа. А в Йорданкината тетрадка бяха написани цели 5 стихотворения, възхваляващи моята “неземна хубост и сексапил“. Цели 6-7 минути траеше страшната вътрешна борба на Данчето (по лицето й личеше) дали да ми даде бонбоните, тетрадката и розата, но накрая неудобството надделя пред разочарованието. Такова страдание съм виждал само в бразилския сериал “Лусесита”, 865-а серия, когато дон Алварес Трохилио се разделя с Еухения. Тогава се почувствах щастлив, че никоя слушателка не ме вижда - иначе нямаше да получавам никакви подаръци и поздравителни картички за празниците. Макар че мечтата на всеки радиоводещ е тълпи фенки да разкъсват фланелките си, докато слушат предаването му, а от време на време една-две девойки да правят опит да се самоубиват от несподелена любов. Дано всичко това се сбъдне в следващото ми прераждане. Обаче малко съм скептичен, защото ясновидка ми предсказа, че ще се преродя в тамагочи. Затова с тези редове искам още отсега да благодаря на всички мои знайни и незнайни, верни и неверни слушатели, слушателки и малки слушателчета. Благодаря от мое име и от името на съдбата. И както е казано: “Мислете за мен като за огън!”

От какво е произлязъл човекът? От маймуна, слушала “Ала Бала”

В моменти на откровение всеки радиоводещ с бащинско умиление обича да казва: “Всичко каквото правех, го правех заради моите слушатели.“ Когато имаш два телефона с директна връзка в ефир, разбираш какви различни породи слушатели има - сангвиници, холерици, меланхолици, умни, не толкова умни, такива, които са чели два пъти книга в градската библиотека, красиви (по техните думи) и неотразими, и не чак толкова неотразими, и всички те имат различно поведение. Изобщо събеседниците ти в ефир са като гората - крият много тайни. Някои са въодушевени и ентусиазирани, други не в толкова добро психосоматично и трезво състояние, трети говорят с интонация, с която се говори на болен, когото подготвят за операция. Други отговаряха направо по законите на красотата: “Кога България пада под турско робство?” “В четвъртък следобед.” Или пък: “От кого е основан град Варна?” “От Владислав Варненчик.“ Направо да те докарат до цунг-цванг. Едни говорят с артикулация от рода на “Алоу, многу ви йе хубаво придаваниту.” А други - с изтънчени словесни ребуси като на придворана поетеса: “Г-н Буйнов, във вашата духовитост има нещо от Ранния ренесанс.“ Изобщо, когато предаването е на живо, то крие доста опасности за хора, звяр и природа. Все пак това бяха три часа в неделния следобед. Още малко значи ми трябваше, за да задмина чародея на шестчасовите речи Фидел Кастро.

Много често радиоефирът на “Ала Бала” се превръщаше в арена на социални и психологически конфликти. Спомням си различни епизоди на гласове в ефир: “Кажете му на Здравко Буйнов да се държи сериозно.” Друго обаждане: ”Стига с тези политически предавания, народът иска да се весели, дайте нещо весело...“ Не знам защо името на предаването “Ала-бала“ му е звучало като политическа дискусия.

В деня, когато чествахме националния празник на Италия и в студиото “бе” италианската депутатка Чичолина, говореща на български, естествено, защото това бе скеч с актриса, се обадиха няколко гневни слушатели и ни наругаха как можело да каним тази италианска мръсница да говори против нашия парламент. Чувствах се като в “Под игото”, досущ като една Рада Госпожина на представянето на “Многострадалната Геновева”. Още малко остана слушателите да издигнат лозунга “Стига с този пълзящ алабализъм!” и да правят живи вериги пред радиото. Тогава това беше много модерно.

А всички трябва да обичат водещия като свой. “Защото радиоводещ слушатели не храни, но тежко им, които го нямат” - прабългарска поговорка. И хан Аспарух, и той е слушал “Ала-бала шоу”. Тогава е нямало радио ли? Имало е, нямало е, трябвало е да се слуша Радио Варна! Сурови времена са били тогава. България тъкмо се утвърждавала като държава и не можела още да си позволи нито Програма „Хоризонт“, нито дори “Дойче Веле”. И благодарение на това цели 5 години “Ала-бала шоу” продължаваше да въздейства и да повишава кривата на доброто настроение. Което означаваше, че от искрата, която сме хвърлили, беше лумнал пламък. Затова, заедно с най-верните слушатели, бяхме замислили конспирация, която да разсипе телевизията, а именно - цветното радио.

Направи и ти нещо за икономиката си - слушай “Бизнес Интеграл”!

Това изречение винаги ми напомня за младините. Нещо като перифразиран рефрен на “...блажени години, когато Буйнов беше млад”. Защото именно с това предаване бе започнала кариерата и съдбата ми на радиоводещ. Винаги, когато чуя това заглавие, се чувствам като изгнаник, нагазил в спомени за родината си. Предаването “Бизнес Интеграл” бе първото специализирано предаване за бизнес в България (следват бурни и продължителни ръкопляскания, както се пишеше едно време в репортажите от конгресите). Ето и сега пак трябва да спомена епохата. 1991 г. Гаражната икономика бе в подема си. Обаче още по улиците се гонеха социалистическите производствени отношения (цитатът е на Ленин), а “капиталист” и “първоначално натрупване на капитала” бяха мръсни думи. В тези години започваха да се създават първите частни банки, първите частни хотели, ресторанти и първите частни магазини. Както писа един сатиричен вестник, това е и времето на първата частна тоалетна. “Да започнеш от нулата и за нула време да я удвоиш.” Някои препоръчваха в тези години на криза и купони за хляб, за облекчаване на страданията, да се чете романът “Под игото”. Всеки да види какво тегло е било тогава... Все пак да говориш за успешен бизнес, бе доста рисковано начинание. Но едно специализирано бизнес предаване точно в този момент бе от голямо значение. “От капитално“, би допълнил Карл Маркс. За това тримата ентусиасти Виолета Тончева, Ема Гилева и аз бяхме първите водещи на “Бизнес Интеграл”. Предаването имаше голям успех и тогава дори се заклех да посветя живота си от А до Я на Радио Варна. Не се сбъдна. Но нали клетвите са затова - да се нарушават.

Българските “бизнесмени” от онова време дори не знаеха основни понятия. Много се забавлявахме, когато събеседниците ни се объркваха от нашите, все пак подготвени и затова компетентни въпроси (всички навеждаме скромно поглед надолу, за да покажем, че не сме се главозамаяли). Спомням си едно интервю с шефа на една от първите частни банки във Варна. Когато го попитахме: “А ще продължи ли конфликтът между банковия и кешов пазар или маржът ще остане спекулативен?“, той чак след дълго колебание отговори: “Да.”

Още с първите издания в студиото дефилираха и чуждестранни бизнесмени от Западна Европа, които за наше малко учудване и голямо съжаление не се оказаха кой знае колко мъдри, дори напротив - единственото, което знаеха и повтаряха непрекъснато, беше, че само ако работим усилено, ще станем много богати. Каква досада! От капиталистическа тактика и стратегия ние май разбирахме много повече, отколкото те. Например аз направих веднъж пред един швейцарски професор от Европейската комисия по икономика (разговаряхме на френски!), бърз исторически преглед върху зараждането на първите капиталистически манифактури във Франция и Италия. Това се случило в районите, обитавани от катари и албигойци, а пък последните са наследници на българските богомили, което означава - ни повече, ни по-малко - че българите са първите капиталисти в света (още по-бурни и продължителни ръкопляскания).

“Бизнес Интеграл” - новата радиомитология

Това бе първото предаване в ефира, което раздаваше всеки ден награди. За онова време това беше много революционно и авангардно. И затова слушателите ни чакаха всяка сутрин така, както се чака Годо, както дядо Йоцо е чакал железницата, както поробеният ни народ е чакал Дядо Иван... Това личеше от факта, че още преди 9 ч.- началния час на предаването, телефонните линии бяха вече заети със слушатели, които чакаха 15 минути, за да чуят въпроса и да отговорят. Ах, каква всенародна любов е била тогава, значи, ах, каква дружба! По-здрава и от българо-съветската. Ако тогава Радио Варна сечеше монети, то образите на нас тримата - Вили, Ема и Здравко, щяха да бъдат върху 50-те стотинки.

Слушателите ни бяха все уважавани избиратели, най-вече представители на силния пол. Затова и въведохме поговорката, че един мъж може да изневери на жена си, но на любимото си предаване - никога. И всеки ден въпросът гласеше не “Дали си слушал “Бизнес Интеграл”?”, а “Колко пъти?”.

Март 2004
Варна

 

 

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.